Едва
ли има друга държава въобще на света, която до такава степен да е благодарна
почти до смърт на своите освободители, то такава степен, че от освободители, те
да се превърнат в нови поробители заради позицията на освободения! За какво
собствено става дума? Става дума за Позицията на България спрямо Русия и тук
няма да навлизаме в теми като АЕЦ „Белене“ или, газови потоци, или пък
търговия, или дори и политика. Става дума за нещо много по-семпло и в същото
време много по-дълбоко.
Две
възрастни дами, които сравнително често пътуват извън България, са на поредната
си екскурзия в Турция. Правим веднага уговорката, че възрастните дами са бивши
учителки, едната дори е била и директор на училище. При всеки удобен повод
обаче те непременно намират повод и причина да кажат нещо на руски език. Няма
нищо лошо в това човек да знае езици, разбира се всеки език е едно богатство,
но когато знаеш само руски език, а го ползваш не където му е мястото – в
Турция, пък при това и си учуден, защо не знаят руски там, тогава има лек
проблем, за сега е лек…!
Дамите
непрекъснато намират повод да говорят по руски, изразяват учудване, че не са
разбирани, което обаче не показва, колко те са образовани, като говорят на
руски в Турция, а напротив, показва един силно изразен едипов комплекс на
обществото ни като цяло. Години наред, всъщност, цели 45 години, ни набиваха в
главата, как братята руси са ни освободили от османския поробител. Да, така е,
основно с тяхна помощ се освобождаваме, но това не става нито даром, нито са
само те наши „освободители“. Това обаче да оставим настрана за сега.
Кому
е нужно да се демонстрират знания по един език в държава, в която този език не
е традиционен и това е всеизвестно!? Нещата обаче не свършват до тук с
примерите.
В
екскурзията в Турция е предвидена и разходка по реда до морето, с малко
корабче. Дамите са качени на въпросното, косите им се веят и отново ги избива на
политическа романтика, този път – песни. И сега няма нищо лошо, все пак мястото
предполага романтика, жените са по-чувствителни от мъжете, когато са поставени
в ситуация на някакво, каквото и да е психическо напрежение с положителен
заряд, понякога те се разпяват от възторг. Бабите пропяват, но постепенно от
български стари шлагери се преминава някак неусетно към руски частушки. Пак си
казваме, че няма проблем, но дори и в комуникацията им помежду си, понеже са в
чужда езикова среда, у, тях напира да говорят на руски език, сякаш всички са
длъжни да ги разбират, сякаш това е някакъв международен език. Освен това те се
опитват да карат и останалите посетители в лодката-корабче, да пеят песните им.
Те обаче не знаят тези руски песни и си мълчат, на което дамите-учителки
изразяват известно елегантно възмущение с доза високомерно превъзходство.
Примерите
обаче не свършват и до тук. На празнично представление, отново казваме, в
Турция, с фолклорна програма с бели-денс изпълнителка - кючекчийка, въпросните
дами си поръчват руски песни, които пеят заедно с аниматора на програмата, а
когато той отказва да пуска повече такива песни, защото останалите чужденци
основателно се отегчават, българките отново се възмущават театрално.
За
това всъщност говорим, за това че познаването и ползването на един език е
похвално, това е богатство, което обаче си има време и място. Когато
познаването на руския език е пропагандна самоцел, това си личи и стои като
кръпка, което нито е красиво, нито е практично, нито пък е особено уместно.
Този
тип поведение на българи в чужбина отново говори за онова, за което споменахме
по-горе – неизживят комплекс, който има толкова силна политическа подплънка, че
тя прозира и замъглява видимостта – обикновеното владеене на един чужд език.
Човек
трябва два е благодарен, в САЩ дори има и такъв празник – Ден на
благодарността, но дори и тя, благодарността, трябва да има граници. И когато тя
се превърне в политическо подлизурство, нещата изглеждат като руския език в
Турция – нелепо…!
Въобще
анахронични обръщения от рода на: „комсомолец“, „пионер“, „другар“ и
производните им стоят така, както вероятно някога обръщенията: „господин“,
„госпожа“ и „госпожица“ са стояли при наливането на комунизма у нас. Нелепостта
е една и съща, само знакът отпред е различен!
С
това искаме да кажем, че благодарността трябва да е реципрочна. Когато си
получил нещо, трябва да благодариш за него, но да благодариш в рамките на
благоразумното, а не да раболепничиш до степен на собствено обезличаване, както
правехме и правим ние пред СССР и пред Русия сега. Да, уважение дължим, но и
уважение очакваме. Когато насреща си имаме просто един социален консуматор,
трябва да се даде ясен знак, че нашата идентичност е по-важна. Тогава няма да
има умилителни случки с руски песнички на корабче в Турция и чужденците няма да
ни гледат като извънземни от сферата на бившия соц.-лагер!
ВЕНИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар