Блогът на Венцислав Жеков: ОЩЕ ЗА ЛИЧНОСТТА НА ПАТРИАРХ МАКСИМ

Много хора напоследък описват живота на покойния български патриарх Максим. Всички наблягат на неговата скромност, смиреност, което е нещо изключително. Богослови твърдят че този патриарх е бил патриарх за пример, който се е различавал от останалите духовници именно със своята духовна издигнатост.

Той е избран за патриарх с одобрението на Комунистическата партия, а не с подкрепата. Той не е кандидат на БКП за патриарх, такива са, оказва се митрополитите Филарет, Калиник и Ниокодим Сливенски. Максим е разглеждан от комунистите като безобиден, което за онези години на практика е нещо като признание, че е бил добър монах по сегашните и истински правила и причини. Максим не е разглеждан от тях като техен идеен съмишленик.

Основният довод на така алтернативния Синод преди години беше именно това, когато искаха да отстранят патриарха от престола му, че е избран от комунистите.

Митрополит Пимен обаче оказва се е бил много по-близък до комунистическата партия, отколкото е бил самият патриарх Максим и това се доказва от излезлите вече документи, разсекретени от тайните служби и архивите.

Максим е бил разглеждан като безобиден именно заради тази своя кротост и смиреност, отдаденост на вярата, на Бога и на Църквата. Той не е представлявал заплаха за БКП, никога не е заставал никога яростно против БКП.

Да вземем за пример Йосиф Варненски, когато е бил на лечение в Карлови Вари, е бил запитан от западни журналисти, дали има религиозна свобода в България. Той отговорил, че няма такава и след това му е забранено да напуска територията на страната. Митрополит Андрей Велички също е бил открито против БКП и умира при загадъчни обстоятелства. Тези, които яростно са заставали против БКП са били отстранявани. Един от яростните антикомунисти е и Йосиф Варненски, който също е репресиран от комунистите, защото те не са приемали някой директно да застане срещу тях. Единственият начин е бил бавно и полека, деликатно да се действа, за да се постигне нещичко, макар и малко, но все пак нещо.

Патриарх Максим е разбрал, той е прозрял, че не може да се бори открито с комунистическата партия, а трябва да се действа с кротост и такт. Такава е била политиката на руските патриарси Помен и Алексий I. Те не са се конфронтирали пряко с КПСС в СССР, а с кротост са успели да постигнат многоу, особено по времето на Леонид Брежнев, и са успели да възстановят донякъде Руската православна църква.

Патриарх Максим взема идея от тях имено, как да действа в условията на атеистичен комунистически, мракобесен режим. Той постига много, защото по негово време в манастирите има много монаси и монахини и е имало наистина духовен живот. Не се е симулирал такъв. Митрополитите ,които реално са били близки до БКП, като Калиник, Пимен, Никодим Сливенски, Филарет Видински…, техните епархии изпадат в ситуация или да останат без духовници, или с твърде малко такива. Така е бил и дядо Стефан Търновски, който комунистите много са мразели, защото е ръкополагал, въпреки ограниченията. Когато той умира той оставя едно духовно наследство, което и до днес крепи епархията, толкова е огромна неговата дейност. Тези духовници, които митрополит Стефан е създал през 80-те и началото на 90-те години, те са все още живи, възрастни са, но ги има. Сега ръкоположенията са в пъти по-малко дори от тогава, от онези страшни години, когато въпреки ограниченията и страхът от репресии, ръкоположенията са били повече.

Старите митрополити са се борили да им се разрешава да ръкополагат свещеници, защото те са ставали през дирекцията, която е отговаряла за Църквата. Всичките онези митрополити, които са успявали през онези години да направят нещичко, са го правили на базата добри лични контакти с директорите на Дирекцията по вероизповеданията и под никаква друга форма. Който е тръгвал с рогата напред, той е срещал жестока съпротива, репресии и дори и смърт. Ето тук е голямото постижение на патриарх Максим, който кротко и без настояване постига повече отколкото ако беше застанал на нож срещу всевластната тогава БКП.

Има една лична история от неговия личен живот, която касае брадата му. По време на страстната седмица излиза заповед от комунистите до патриарха да не се обикаля храма с плащаницата. Вътре да се извърши опелото. Тогава патриарх Максим цяла нощ е обикалял патриаршеските покои и сутринта виждат, как брадата му е побеляла от нерви и от притеснения. Това доказва, че той не е бил безразличен към съдбата на Църквата.