 |
| „Държавна сигурност“ – вездесъщата служба, която беше държава в държавата по време на комунистическия режим у нас! |
Става
дума за "Секция 7" ("Служба 7") на ПГУ /Първо главно
управление/ на ДС /“Държавна сигурност“/ – това е комунистическата служба –
тайна полиция, наричана по това време милиция, по съветски образец. Оказва се,
че това е структурата, която е дерибействала извън границите на страната ни по
време на комунистическото управление на България, в продължение на почти
половин век.
Голяма
част от архива на „Служба 7 е унищожен след демократичните промени у нас през 1989
г. Останали са само 300 страници. Освен тези документи, показващи с какво се е
занимавал този отдел за така наречените „остри мероприятия“ на ПГУ и колко е
струвала работата му, са унищожени близо 3 хил. страници лични или групови
разработки и дела за издирване на така наречените изменници на родина, част от които са
били мишени на тайния спецотдел.
Тук
се налага едно уточнение и то е за определението „изменници на родината“.
Поради силно ограничение достъп на хора извън границите на комунистическа
България, всеки, който е дръзнал да замине без резолюция на партията и
държавното ръководство, което всъщност е едно цяло, се счита именно за „изменник
на родината“! Защо е така? Защото така нареченото нерегламентирано напускане на
страната, колкото и то да е почти абсолютна рядкост, все пак означава, че този
човек е против така наречените „мероприятия на народната власт“, тоест, че не е чистокръвен комунист,
който вярва безпрекословно в комунизма и в неговите вождове. Така този човек се
превръща автоматично във „враг на народа“, разбирай – враг на комунизма и на
престъпния режим, който бива застрашен от изнасянето на истини, които той не
иска да бъдат известни извън пределите на концентрационния лагер, в който е
превърната родината ни за 45 години.
.
Най-вероятната причина за унищожаването на тези документи е, че в делата е
имало подробна информация за готвените операции, за планираните методи и
изпълнители, за мероприятията по зашифровката и операциите, които трябва да
бъдат проведени след акциите за засилване на ефекта – така както е изисквала
Инструкцията за воденето на разработките в Служба 7“.
Тази
структура е била „острата“ структура на Държавна сигурност“, тоест на тайните служби
на комунистическата държавна машина. Така наречените „либерални“ служби са били
„Славянският комитет“ например, който с манипулации и фини измами и
преиначавания е постигал желания ефект и е следял и контролирал българските
емигранти, които са идвали от западни държави в България по време на
комунистическото управление.
 |
| Стотици са агентите на „Държавна сигурност“,
които изяждаха в буквалния смисъл душите на хората, които не им бяха верни. |
До
1972 г. „Служба 7“ е работила по 10 случая за ликвидиране, отвличане или
компрометиране на наши емигранти във Великобритания, Дания, Италия, Турция,
Франция, Етиопия и Швеция. Първите разработки под съответните кодови названия
са заведени в началото на октомври 1964 г. Тоест, „острата“ служба се е намесвала
само тогава, когато е било неизбежно, когато нещата наистина са опирали до кокъл,
когато партията, държавата, което е същото и нейните лидери и вождове са се
чувствали персонално застрашени. Тогава се е налагало бързо е ефективно
действие – тоест – ликвидиране, отвличане или компрометиране на хора от
диаспората ни.
Във
всички останали случаи се е действало меко. „Славянският комитет“ добре си е
вършел работата на парамилиционерска структура, която е изпълнявала задачи по
контрол на емигрантите в страната, по време на техния престой. Организирали са
се „културни мероприятия“, които под формата на запознаване на хората с
историята и културата на България на практика са ги обрамчвали в схеми, от
които те понякога и не са могли да излязат.
Ако
тези меки действия не помогнат, както е например в случая с писателя-емигрант
Георги Марков, тогава се намесва „острата“ „Служба 7“, която е откритата,
видимата, грубата, истинската сила, с която държавата и партията на комунистите
действа спрямо своите „врагове“, набедени за такива по силата на това, че не са
се подчинили идеологически на новата власт.
 |
| Така наречените „ушета“ бяха почти навсякъде в социалистическа България. |
Разбира
се, ако имаха силите, правата, възможността, властите тогава щяха да избият
всеки ,дръзнал да се завърне по каквато и да е причина в родината си, само
защото е дръзнал преди това да я напусне, или пък просто се е озовал по един
или друг начин и по една или друга причина на Запад, или поне не в страна,
която е от така наречения „соцлагер“. Това сега се случва в Северна Корея,
поради което там туризъм почти няма, а севернокорейци, които са успели по
някакъв удивителен начин да се измъкнат от този съвременен концлагер, дори и не
си помислят да се завърнат и на екскурзия, дори и само за един час в родината
си. Това за тях би било равнозначно на сигурна смърт, или най-малкото - доживотен
затвор.
Българският
комунизъм и въобще социалистическата система, която беше наложена от СССР през
ХХ в. не стигна чак до такива ексцентрични ексцесии в останалите червени „народни
демокрации“, но определено се доближаваше до тях, защото всеки, който беше
хванат в опит да избяга от България през границата, без да има официално
разрешение да я напусне, биваше най-малкото осъждан да лежи в затвора! А
семейството му биваше дамгосвано почти завинаги!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар