ЕМИГРАНТ И ДИРИГЕНТ ДОНКА МИТЕВА: „МУЗИКАТА МИ ДАВА ВСИЧКО“

Диригентката на хор "Collegium Musicum“ Донка Митева.

Снимки на автора. 

Българката Донка Митева ръководи хор към Техническия и свободен университет в Берлин, Германия. Те имат общо четири ансамбъла. Двата университета си делят тези ансамбли. Българката ръководи общо два хора и два оркестъра, които са към тези два университета. В България на турне беше единият от хоровете, съставен от момчета и момичета.Имат камерен и голям хор и именно камерният хор от 36 човека гостува в София. Големият хор пее с оркестър и се състои от около 200 души.

-         Г-жо Митева, къде сте се обучавала?

-         Обучавала съм се и в България, и в Германия. У нас учих хорово дирижиране, също и при професор Лилия Гюлева, която беше диригент на хор „Христина Морфова“. В Германия учих оркестрово дирижиране в Дюселдорф.

-         Как се стигна до това да останете в Германия?

-         След като завърших обучението си по оркестрово дирижиране там просто кандидатствах за няколко места и получих място в операта в Мюнстер като хор-майстор и диригент. Това беше в основата на решението ми да остана там.

-         От колко време сте в Германия?

-         В Германия живея и работя от 15 г.

-         Какъв е съставът на хора, който водите в България?

-         Това са студенти към свободния и техническия университет в Берлин и те учат най-различни специалности – технически, компютърни, медицина, физика, химия, всичко, което можете да си представите.

-         Как успявате да спечелите за музиката хора, които са с толкова различни интереси и професионални разновидности?

-         Те са израснали с много ранно музикално обучение, което го има в Германия, но не навсякъде. Те са пели в хорове, свирили са на различни инструменти и имат този интерес и афинитет към музиката и се радват да участват в концерти, фестивали и конкурси.

-  

       Какъв е репертоарът Ви, чухме на английски език, на немски език, дори и на български език изпълнения?

-         Ние пеем на най-различни езици, дори не точкова често на немски. На тях това много им харесва. Ние пеем музика от Барока и Ренесанса, до Романтика, началото и средата на ХХ век и дори и най-модерни произведения, които в момента се композират. Има и композитори, които подготвят изпълнения специално за нашия състав.

-         Как се стигна до съвместния Ви концерт с хор „Христина Морфова“ в София, който се превърна в истинско културно събитие на столицата ни?

-         Аз имах желание да дойдем с хора в България. Преди няколко години бяхме на православния фестивал  за църковна музика в Поморие и след това участвахме и във Варненския хоров конкурс. Исках отново да дойдем и разговарях с Таня Никлева – диригентката на хор „Христина Морфова“ и й предложих да направим съвместен концерт. Имахме концерт с тях в София и след това пяхме в Пловдив с хор „Иван Спасов“.

-         Как избрахте залите, по акустика или по някакъв друг показател?

-         В София се консултирах с Таня Никлева. До сега не съм пяла, нито съм дирижирала в храм. Когато живеех в България това не беше много популярна практика тогава. Тя ми предложи католическата катедрала. В Пловдив залата също има много хубава акустика и е красива.

-         Как се сработихте с хор „Христина Морфова“?

-         Имахме две съвместни изпълнения – „Тебе поем“ и „Отче наш“. Избрахме тях защото съставите се сработиха много бързо и те са силно въздействащи, красиви и известни произведения.

-         Какво Ви дава музиката?

-         Музиката ми дава почти всичко, най-вече обичта към изкуството, но и общуването с музикантите и хората, с хористите, с оркестрантите, това е една невероятна емоционална връзка, която способства след това за усъвършенстването на самия музикален продукт.

Хористите от „Collegium Musicum“
истински зарадваха
българските си почитатели.

Това каза в ексклузивно интервю за вестник „България“ диригентката на хор „Collegium Musicum“ Донка Митева. Участието на двата хора в католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София беше истински празник. Хористите сякаш не стъпваха по земята. Имахме възможност да ги гледаме и по време на репетиция. Сред тях имаше дори и едно бебе, майката на което пееше. Интересното беше, че докато пееха, бебето не издаде нито звук, въпреки, че някои от песните бяха бързи и с някои стряскащи ефекти. В момента, в който хорът спря да пее, бебето се разплака…!

Съчетанието на духа в храма, акустиката, присъствието на двата хора, хореографията, беше събрано по перфектен начин и достави истинско удоволствие на публиката в българската столица.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България“ в София

Изпълненията на „Collegium Musicum“ влязоха в културния календар на българската столица.

По време на репетиция, когато нещата са най-истински!