петък, 8 април 2016 г.

ДА РАБОТИШ В АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО ПРЕЗ КОМУНИЗМА!!!

Георги Иванов - първият от ляво на дясно, заедно с
втората си съпруга Елена и известният
емигрант в САЩ, Петър Пелин,
в дома на Георги в София -
края 70-те години на ХХ в.

Снимка: личен архив
Какво е да работиш в американското посолство в София по време на комунистическия режим в България…?! Та това е все едно да си купиш фабрика на 9 септември 1944 г.! Американското посолство, което неофициално по време на комунизма се наричаше „гнездото на оси”, беше едно от най- „опасните” места в столицата ни.

Историята на Георги Иванов от София обаче се докосва до това „опасно” място по допирателната и все пак, това е достатъчно, за да бъде поставен той под специално наблюдение от страна на комунистическите тайни служби и милицията.

Агентурно донесение от информатора на политическата служба за „Държавна сигурност” /ДС/, „Бончо” е причина, Георги да влезе в полезрението на политическата милиция през 1959 г. Донесението е от 6 август 1959 г. След това се стига до регистрацията на Георги под псевдонима „Инкасатор”, в отдел ІІІ  на ДС /Изменнически намерения/ при столичното Сталинско управление на Министерството на вътрешните работи, днес – І-во районно управление на полицията.

Това е „Лична предварителна разработка”. Информаторът „Бончо”, който беше осветлен от комисията по досиетата в София като лицето К. И. Бояджиев, докладва за Георги, в резултат на което Георги е „уличен” в това, че „…подържа връзки със сестра си…” в САЩ…!

По този повод, в донесение на същия информатор от 17 февруари 1960 г. се казва следното за изказване на Георги, което той направил пред агента на ДС: „…много добре би било, ако човек може да се нареди по някакъв начин при американците, които ще открият своя легация в София. Бих приел да им стана дори и слуга…”, цитира информаторът.

Дни преди това, същият цитира отново Георги в друго свое донесение пред органите на ДС, където казва, че Георги е заявил пред него: „…имам голям мерак да мога някога да се настаня на каква да е работица при американците в тяхната легация в София. Каил съм / съгласен съм - бел. на автора/ дори и разсилен /прислужник, портиер – бел. на автора/  да стана при тях, сигурно ще получавам там двойно по-голяма заплата от тая, която получавам сега. Не знам, какво трябва да направя и към кого да се обърна. Аз имам много „качества”, за да бъда предпочетен от американците….”.

Интерес представлява, как думата качества е поставена в кавички, тоест, счита се, че това да работиш в американското посолство в София в онези години е проява на нещо непременно лошо!

Историческата справка сочи, че на 19 януари 1950 година българското правителство обявява американския дипломат в София Доналд Рийд Хийт за „персона нон грата“, а служители на американското представителство са арестувани за разследване за шпионаж. В отговор, на 22 февруари същата година САЩ очаквано скъсват дипломатически отношения с България. Ден по-късно Хийт и още четиридесет и трима служители в мисията се качват на „Ориент експрес” и заминават за Турция.

Едва през спомената 1959 г. дипломатическите отношения между България и САЩ са възстановени и се откриват дипломатически представителства в съответните столици. Чак през 1966 г. България и САЩ повишават равнището на дипломатическите си отношения с посолства вместо легации, както е до тогава.

Всъщност, една от основните причини за разследването на Георги Иванов от органите на ДС е това, че той, според агентурните данни, „ще търси начин да излезне от страната и да измени на Родината като замине за САЩ”! Запазваме оригиналния правопис. Той също е показателен за интелектуалното ниво на органите на властта в онези години!

Тоест, оказва се, че това да искаш да пътуваш до Америка е „измяна”…!!! Оказва се също, че Георги изпитва страх да кандидатства дори за работа в американското представителство в София.

В агентурно донесение от 24 юни 1960 г., от друг агент на ДС – „Динко”, който беше осветлен като лицето И. Д. Сарийски, се казва, че Георги е казал следното пред него: „…Аз смятах, като дойдоха американците да потърся работа при тях, но ме беше страх да направя това. Търсих некои приятели да ми помогнат за това, но всеки отбегваше, а пък и аз не се престраших да отида и да питам…”.

Оказва се, че страхът отдавна вече се е настанил дори в такъв свободен по дух човек като Георги, чийто баща и роднини живеят в САЩ от години, което според властите в България тогава е нещо осъдително…!

Така Георги не успява да започне работа в легацията на САЩ в София, защото страхът вече е повсеместен. Дори само фактът, че той е проявил интерес към такава работа, вече е достатъчен повод, да бъде разследван от комунистическите власти като „вражески елемент”, който иска да „измени на родината”! Ето това представляваше в онези години правото и възможността да си потърсиш работа в американската легация/посолство – право, на което на практика нямаш право, защото правото се дава от властта, а властта приемаше американската дипломатическа мисия у нас като „гнездо на оси”…! 

Няма коментари: