Георги Иванов - първият от ляво на дясно, заедно с втората си съпруга Елена и известният емигрант в САЩ, Петър Пелин, в дома на Георги в София - края 70-те години на ХХ в. . Снимка: личен архив |
Какво е да работиш в американското
посолство в София по време на комунистическия режим в България…?! Та това е все
едно да си купиш фабрика на 9 септември 1944 г.! Американското посолство, което
неофициално по време на комунизма се наричаше „гнездото на оси”, беше едно от
най- „опасните” места в столицата ни.
Историята на Георги Иванов от София
обаче се докосва до това „опасно” място по допирателната и все пак, това е
достатъчно, за да бъде поставен той под специално наблюдение от страна на
комунистическите тайни служби и милицията.
Агентурно донесение от информатора
на политическата служба за „Държавна сигурност” /ДС/, „Бончо” е причина, Георги
да влезе в полезрението на политическата милиция през 1959 г. Донесението е от
6 август 1959 г. След това се стига до регистрацията на Георги под псевдонима „Инкасатор”,
в отдел ІІІ на ДС /Изменнически намерения/
при столичното Сталинско управление на Министерството на вътрешните работи,
днес – І-во районно управление на полицията.
Това е „Лична предварителна
разработка”. Информаторът „Бончо”, който беше осветлен от комисията по
досиетата в София като лицето К. И. Бояджиев, докладва за Георги, в резултат на
което Георги е „уличен” в това, че „…подържа връзки със сестра си…” в САЩ…!
По този повод, в донесение на същия
информатор от 17 февруари 1960 г. се казва следното за изказване на Георги,
което той направил пред агента на ДС: „…много добре би било, ако човек може да
се нареди по някакъв начин при американците, които ще открият своя легация в
София. Бих приел да им стана дори и слуга…”, цитира информаторът.
Дни преди това, същият цитира
отново Георги в друго свое донесение пред органите на ДС, където казва, че
Георги е заявил пред него: „…имам голям мерак да мога някога да се настаня на
каква да е работица при американците в тяхната легация в София. Каил съм /
съгласен съм - бел. на автора/ дори и разсилен /прислужник, портиер – бел. на
автора/ да стана при тях, сигурно ще
получавам там двойно по-голяма заплата от тая, която получавам сега. Не знам,
какво трябва да направя и към кого да се обърна. Аз имам много „качества”, за
да бъда предпочетен от американците….”.
Интерес представлява, как думата
качества е поставена в кавички, тоест, счита се, че това да работиш в
американското посолство в София в онези години е проява на нещо непременно лошо!
Историческата справка сочи, че на
19 януари 1950 година българското правителство обявява американския дипломат в
София Доналд Рийд Хийт за „персона нон грата“, а служители на американското
представителство са арестувани за разследване за шпионаж. В отговор, на 22
февруари същата година САЩ очаквано скъсват дипломатически отношения с България.
Ден по-късно Хийт и още четиридесет и трима служители в мисията се качват на „Ориент
експрес” и заминават за Турция.
Едва през спомената 1959 г.
дипломатическите отношения между България и САЩ са възстановени и се откриват
дипломатически представителства в съответните столици. Чак през 1966 г.
България и САЩ повишават равнището на дипломатическите си отношения с посолства
вместо легации, както е до тогава.
Всъщност, една от основните причини
за разследването на Георги Иванов от органите на ДС е това, че той, според
агентурните данни, „ще търси начин да излезне от страната и да измени на
Родината като замине за САЩ”! Запазваме оригиналния правопис. Той също е
показателен за интелектуалното ниво на органите на властта в онези години!
Тоест, оказва се, че това да искаш
да пътуваш до Америка е „измяна”…!!! Оказва се също, че Георги изпитва страх да
кандидатства дори за работа в американското представителство в София.
В агентурно донесение от 24 юни
1960 г., от друг агент на ДС – „Динко”, който беше осветлен като лицето И. Д.
Сарийски, се казва, че Георги е казал следното пред него: „…Аз смятах, като
дойдоха американците да потърся работа при тях, но ме беше страх да направя
това. Търсих некои приятели да ми помогнат за това, но всеки отбегваше, а пък и
аз не се престраших да отида и да питам…”.
Оказва се, че страхът отдавна вече
се е настанил дори в такъв свободен по дух човек като Георги, чийто баща и роднини
живеят в САЩ от години, което според властите в България тогава е нещо
осъдително…!
Така Георги не успява да започне
работа в легацията на САЩ в София, защото страхът вече е повсеместен. Дори само
фактът, че той е проявил интерес към такава работа, вече е достатъчен повод, да
бъде разследван от комунистическите власти като „вражески елемент”, който иска
да „измени на родината”! Ето това представляваше в онези години правото и
възможността да си потърсиш работа в американската легация/посолство – право,
на което на практика нямаш право, защото правото се дава от властта, а властта
приемаше американската дипломатическа мисия у нас като „гнездо на оси”…!
Няма коментари:
Публикуване на коментар