ЦЪРКВАТА Е НАЙ-ОДОБРЯВАНА ИНСТИТУЦИЯ, ОБАЧЕ…!

Църквата ни е най-одобряваната институция в държавата. Това показва изследване на Exacta Research Group. До тук всичко е ок, само че трябва да открехнем леко, а сетне и по-дръзко, завесата зад цифрите, за да видим анализа, а той показва, да, именно тези данни, обаче поставени в компота от цялостното мнение на респондентите, нещата стоят лекинко по-различно.

Църквата като цяло наистина е с най-висок дял на одобрение – 46,0% и най-нисък дял на неодобрение – 20,6%, формално. Само че тя е с най-висок дял на отговорили с „Нямам мнение” -   33,4%…, което е показателно за отношение! Тоест, има една драстична степен на безразличност, което никак не е повод за гордост!

Патриарх Неофит наистина е с най-висок дял на одобрение сред популярните личности, като изпреварва само с около 2% премиера на страната. По отношение на неодобрението, патриархът е абсолютен „победител” с драстично нисък процент на неодобрение - 15,6%. Отново обаче, процентът на отговорилите с „Нямам мнение” при патриарха е най-висок от всички останали -    38,4%, като следващият в тази класация на незаинтересованост е с едва 25,3%  - за омбудсмана Мая Манолова!

Църквата и патриархът са институция, която трудно може да бъде изследвана по отношение на обществено мнение заедно с институции като главен прокурор, омбудсман, премиер, председател на НС или президент.

Типът лидерство при различните е различен. Ако главен прокурор, омбудсман, премиер, председател на НС или президент са относително един тип лидерство, то патриархът не е съвместим с тях. Още повече, групите не са две, а са три!

Единият тип обществено лидерство е главен прокурор и омбудсман, които са представители на формално неполитически и не пряко избираеми позиции, което ги прави по-специфично обществено измерими.

Премиер, председател на НС или президент са политически позиции, които се избират на формални плебисцити – политически състезания, избори и това ги прави по-активни при обществени допитвания, защото хората гласуват или не гласуват за тях.

Патриархът пък е представител на духовна институция, която няма отношение към състезателност на избори, или към такъв тип обществена активност, която води до материални изменения на нематериални постановления. Патриархът се избира веднъж и завинаги - тоест, до края на живота му! Поне така е в общия случай! Той се "избира" на монархически принцип - доживотно, което е различно от останалите избираеми длъжности. 

Патриархът априори носи обществено приетия облик на „благ старец”, сравнително независимо от това, колко той реално е благ, или не е такъв! В същото време, няма масовост на отношението към неговата личност, защото тя не се състезава с никого – патриархът все пак е само един в България и се избира само веднъж за един човек, в общия случай! 

Предимно християните, при това активните християни, могат да формират едно адекватно отношение към патриарха, който и да е той, което да има представителност в едно изследване. Останалите са напълно формални респонденти, което се вижда и от доста високия процент на незаинтересовани по темата за Църквата и рейтинга на патриарха.

Не омаловажаваме фактът, че Църквата има най-висок рейтинг в държавата. Напротив, това е добре,  то показва, че хората намират в Църквата утеха, защото никъде другаде не я намират, а това все пак е една от целите на съществуването на Църквата!

Проблемът е, че когато се анализират данни от такива изследвания, трябва да се вземат предвид и спецификите, а когато се прави анализ, за да бъде коректен той, не може да се стъпи само на една цифра-резултат, необходим е анализът на поне три такива, за да има стабилност на изводите…! 

За това, когато пишем заглавия, че "Църквта се оказа най-одобряваната институция у нас", трябва да внимаваме, какво точно казваме на публиката ни, за да не би, без да искаме, вместо да информираме, тотално да дезинформираме...! 

За Фейсбук-групата "Православни новини"