КОЙ МОЖЕ ДА Е ЖУРНАЛИСТ…?

Много често колеги, а и не само колеги си задават въпроса, кой може да е журналист и да упражнява тази иначе твърде благородна професия…? Наистина, кой може да е журналист днес…?

Често ставаме свидетели на твърдения, обикновено идващи извън гилдията, че едва ли не всеки може да е журналист. Стига да можеш да пишеш и ставаш! Да, така е, само че, наистина трябва ДА МОЖЕШ ДА ПИШЕШ…!

Освен да пишеш обаче, се иска и още нещо – трябва да си визионер, трябва да знаеш, кое е и кое не е интересно и кое е или не е новина, трябва да знаеш, как точно да представиш една новина, така щото тя да бъде лесно смилаема за масова читателска или зрителска публика, без така да се девалвира словото. Новината си е новина, но журналистът е този, който от една новина може да направи история и дори и да остане в историята с това…!

Всъщност, не е достатъчно само да можеш да пишеш правилно и да познаваш граматиката. Журналистиката е изкуството да привлечеш внимание така, че да получиш общественото право да кажеш нещо и то евентуално да предизвика определено усещане, извод, коментар, размисъл…

Ето защо, както е казал народът ни, от всяко дърво, свирка не става! Има хора, които попадат случайно в професията и успяват да станат добри журналисти, макар по образование да са артисти, историци, или каквото и да е друго там. Има обаче и такива, които са учили журналистика, или Българска филология, само че от тях „свирка не става”!

Истината е, че журналистиката, или новинарството се учи, но и не се учи. Трябва да го имаш вътре в себе си, поне малко, да носиш нещо от това, или иначе казано да имаш поне мъничко талант. Едва тогава може и да се „научиш”, може и да не се „научиш”!

Понякога хора попадат в медиите и това е мъчение – и за тях самите, и за медията, а и за потребителите на продукта. Като не става – не става…!

Може и да е модерно, или пък не да си журналист, може и да има известни облаги, защото „старата слава” все още не е изтляла, а тя предоставя относително престижен статут, но ако човек ще става журналист само и само, за да работи нещо, по-добре да се пробва като зарзаватчия!

Не пишем това самоцелно, а защото напоследък сравнително често ставаме свидетели на хора, които се напъват като японско багерче на баир да пишат, само и само да се нарекат журналисти, ама така се напъват, че жилите им изпъкват по шията, само че резултатът си е жив резил и те си остават едни обикновени „журналя”, както ги наричат хората…!

В такива случаи е по-добре сами да освободим професията от присъствието си, не за да не ни освободи  тя първа, а защото всеки трябва да тежи на мястото си.

Всички професии са достойни, когато упражняващите ги са почтени, най-вече пред самите себе си! 

За sbj-bg.eu