Не може да не ни е направило
впечатление, че през последните години административната структура в медиите се
промени драстично. Няма ги вече тези огромни редколегии, продължителни
планьорки и раздути началнически апарати.
В същото време, изведнъж се появиха
едни меко казано странни „главни редактори” на по 25 години, които имат
журналистически опит колкото вероятно и опит в зъботехниката, примерно…!
Да си главен редактор е огромна,
ама наистина огромна отговорност и това трябва да лежи на не по-малко огромен
авторитет, който пък да се основа на също толкова обемен опит.
Нашите адмирации към по-младите
колеги на ръководни позиции в медиите, вероятно много от тях наистина са добри
професионалисти, има такива!
Проблемът тук не е във възрастта, а
именно в опита. Само че по чисто физически зависимости – едното има отношение
към другото, или поне е така в общия случай, разбира се има и изключения.
Намаляването на „професионалната
администрация”, особено в съвременните онлайн-медии, но и не само в тях, които
постепенно вземат превес над хартиените, е процес, който влошава качеството на
продукта.
Ако в един сайт има само
„редактори”, а това е относително масова практика, които са си чисто и просто
едни изкусни преписвачи-омесвайки новината така, че да изглежда като собствена,
или обикновени ретранслатори на информация и нищо повече, то тогава те не са
редактори. Над тях няма как да има истински редактор, защото следващият в
йерархията е главният редактор. Той обаче да пише ли, да редактира ли, да следи
целия производствен процес на новините ли, или да се занимава с чисто
организационни дела, или пък да следи за това, дали в бокса има достатъчно сапун…!?!?
Вменяването на несвойствени
задължения и „скипването”, или лишаването от някои жизненоважни за една медия
длъжности, спестява разход, да, но спестява и от качеството на крайния продукт
– журналистиката!
Редукцията на репортерството въобще
е огромен проблем. Ходенето по събития е истинската, живата журналистика.
Редакторът е този, който трябва да следи за технологията на новинарстването и
да координира процеса на ниво производство, а главният редактор – да дава
насока, да дава визия, идея и най-вече - да осигурява възможност и достъп от
позицията на авторитета си.
Това е универсалният модел,
останалото са патологични изменения, които се „осчетоводяват” в статистиките,
че сме в дъното на класациите по свобода на словото.
Има проблем в технологията, има
проблем в организацията, е няма как да няма проблем и в резултатите…!
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар