Когато стане дума за хонорари,
много хора веднага скачат със станалата вече дежурна реплика, че журналистите
получавали заплата и хонорарът било плащане за същото нещо, но втори път!
Всъщност, истината е доста
по-различна и колегите много добре я знаят, настоящето е обяснение по-скоро за
онези, които ни критикуват за това, че получаваме или настояваме да получаваме
хонорари, а не за колегите, които са напълно наясно със стуацията.
Това не е печалбарство, а е въпрос на
професионализъм, да, точно така е и веднага ще приведем примери за горното.
Представете си журналист, който
отива на дадено събитие. По пътя си обаче става свидетел на улична изложба, или
пък на някакъв инцидент. Какво е онова нещо, което ще го накара, да отрази
въпросното събитие? Какъв е стимулът му да го направи…? И ако може, да не ни се
пробутват клишета от сорта: „това е задължение на всеки журналист”, „етиката на
професията го изисква”, или пък: „работа на всеки журналист е да следи за
всички събития и да ги отразява своевременно”. Всичко това е вярно, но е
клиширано до болка!
Стимулът е хонорарът, разбира се,
че етиката и моралът са важни, но нека не се лъжем, финансовият стимул винаги е
бил важен, защото в магазина, никой не ни пита, колко сме етични в професията,
или какъв морал имаме като пишещи…! В крайна сметка живеем в свят, където ако
не всичко, то поне почти всичко струва пари, за съжаление…!
Това не е профанизация на идеята за
журналистиката, това просто е истината, такава, каквато е за всички нас, които
сме журналисти, дори и за онези, които ще станат такива.
Журналистиката е тежка и неизлечима
болест, веднъж прописал някой, той не може да спре, защото това е хронична
диагноза. Разбира се, всеки един от нас има необходимостта да се изрази, не
толкова, за да представи себе си и своята гледна точка, колкото, за да постави
на дебат дадена тема, да обърне внимание, да посочи позиция и разбира се и да
изрази мнение.
Това всичкото обаче е „ноу-хау”,
това е преди всичко талант, а това има цена. Въпросната цена е хонорарът.
Именно заради това хонорарите за едни и същи „петна” – обеми от журналистически
материал, се оценяват по различен начин. Понякога това е израз на твърде лично
мнение от страна на ръководствата на медиите, но в по-голямата си част, това е
качествена оценка именно на въпросното
„ноу-хау”.
Заплатата е онова, което се нарича „гарантиран
минимум”, защото все пак, всеки работещ трябва да живее от нещо. Хонорарът е
индивидуална оценка на конкретния талант в конкретната статия, репортаж, или какъвто
и да е авторски текст или предаване, или въобще авторска изява!
Заради това, нека не намираме в
получаването на хонорари, или искането за получаване на такива, опит за печалбарство
от страна на журналистите, трудът трябва да се уважава, а трудът на
журналистите у нас далеч не е оценен така, както този на колегите в други
държави от нашия икономически калибър!
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар