сряда, 5 август 2015 г.

ЗА ЖУРНАЛИСТИТЕ И ХОНОРАРИТЕ

Когато стане дума за хонорари, много хора веднага скачат със станалата вече дежурна реплика, че журналистите получавали заплата и хонорарът било плащане за същото нещо, но втори път!

Всъщност, истината е доста по-различна и колегите много добре я знаят, настоящето е обяснение по-скоро за онези, които ни критикуват за това, че получаваме или настояваме да получаваме хонорари, а не за колегите, които са напълно наясно със стуацията.

Това не е печалбарство, а е въпрос на професионализъм, да, точно така е и веднага ще приведем примери за горното.

Представете си журналист, който отива на дадено събитие. По пътя си обаче става свидетел на улична изложба, или пък на някакъв инцидент. Какво е онова нещо, което ще го накара, да отрази въпросното събитие? Какъв е стимулът му да го направи…? И ако може, да не ни се пробутват клишета от сорта: „това е задължение на всеки журналист”, „етиката на професията го изисква”, или пък: „работа на всеки журналист е да следи за всички събития и да ги отразява своевременно”. Всичко това е вярно, но е клиширано до болка!

Стимулът е хонорарът, разбира се, че етиката и моралът са важни, но нека не се лъжем, финансовият стимул винаги е бил важен, защото в магазина, никой не ни пита, колко сме етични в професията, или какъв морал имаме като пишещи…! В крайна сметка живеем в свят, където ако не всичко, то поне почти всичко струва пари, за съжаление…!

Това не е профанизация на идеята за журналистиката, това просто е истината, такава, каквато е за всички нас, които сме журналисти, дори и за онези, които ще станат такива.

Журналистиката е тежка и неизлечима болест, веднъж прописал някой, той не може да спре, защото това е хронична диагноза. Разбира се, всеки един от нас има необходимостта да се изрази, не толкова, за да представи себе си и своята гледна точка, колкото, за да постави на дебат дадена тема, да обърне внимание, да посочи позиция и разбира се и да изрази мнение.

Това всичкото обаче е „ноу-хау”, това е преди всичко талант, а това има цена. Въпросната цена е хонорарът. Именно заради това хонорарите за едни и същи „петна” – обеми от журналистически материал, се оценяват по различен начин. Понякога това е израз на твърде лично мнение от страна на ръководствата на медиите, но в по-голямата си част, това е качествена оценка именно на въпросното  „ноу-хау”.

Заплатата е онова, което се нарича „гарантиран минимум”, защото все пак, всеки работещ трябва да живее от нещо. Хонорарът е индивидуална оценка на конкретния талант в конкретната статия, репортаж, или какъвто и да е авторски текст или предаване, или въобще авторска изява!


Заради това, нека не намираме в получаването на хонорари, или искането за получаване на такива, опит за печалбарство от страна на журналистите, трудът трябва да се уважава, а трудът на журналистите у нас далеч не е оценен така, както този на колегите в други държави от нашия икономически калибър! 

За sbj-bg.eu

Няма коментари: