Журналистическата професия е една
от най-рисковите. Става дума не само за това, че журналистите са изложени на
опасности по време на изпълнение на служебните им задължения, но самото
естество на работата им понякога е наистина твърде опасно. Разбира се, с това
не откриваме нито Америка, още по-малко пък топлата вода…!
„Нарушават се социалните и трудови
права на журналистите…Това принизява авторитета на журналистиката и не
позволява на журналистите да изпълняват мисията си – да служат на обществения
интерес”. Това се казва в декларация на УС на СБЖ, по повод закриването на
вестник „Преса” и списание „Тема”.
Всъщност, твърдението е напълно
вярно и описва един от големите проблеми в тази професия. Нарушаването на
социалните и трудовите права на журналистите
е едно от нещата, което всеки един от нас много добре знае и на много от
колегите се налага да си премълчават този факт, само и само да останат на
работа.
Само че, премълчването не решава
проблема. Затварянето на очите не е част от промяната на тази порочна практика.
Едно от нещата, което трябва да се промени е проблемът с работното време.
Разбира се, че новините нямат
работно време. Събитие може да се случи по всяко време на денонощието. Това обаче
не означава, че журналистите трябва да работят денонощно! За тази цел си има
нощни екипи, когато трябва да се покрива времеви диапазон, който излиза от
рамките на стандартното работно време.
Журналистиката е една от онези
професии, които налага гъвкаво работно време, но това не означава извиване на
ръцете на колегията. Да, трябва да се отразяват новини, но за тази цел трябва да
се въвежда гъвкав график, който да се оглежда в „Кодекса на труда”, в противен
случай превръщаме една достойна професия в каторга.
„Сривът на България на незавидното
106-о място в годишния Индекс на свободата на пресата за 2015 г. на базираната
в Париж международна организация "Репортери без граници" (на последно
място сред страните от ЕС и след много африкански, азиатски и латиноамерикански
държави от Третия свят) е само следствие от натрупаните абсурди в българските
медии…”, се казва още в цитираната декларация на УС на СБЖ. А един от
въпросните абсурди е именно посоченият по-горе.
Да работиш извънредно, понякога дори
по 15 часа, не е геройство, а откровена глупост. Човек не може да бъде адекватен
дори 10 часа, а какво да говорим за 15, при това в творческа професия, каквато
е журналистиката. Премълчаването на проблема не е мъжество, а е слабохарактерност!
За да служат успешно на „обществения
интерес”, журналистите трябва да имат бистър ум, разумна преценка и да не са
преуморени. Никой по никакъв начин не може да ме убеди, че един човек, който е
бил на безброй събития за деня и е писал като луд новини цял ден, може да е
поне наполовина адекватен вечерта…, няма как да стане!
Ето защо, графиците трябва да бъдат
ясни, гъвкави и най-вече справедливи. Компенсациите трябва да са не само времеви,
но и финансови. Така поне един от „натрупаните абсурди в българските медии” ще
бъде решен…!
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар