вторник, 22 август 2017 г.

ЕМИГРАНТИТЕ ЛИ СА ВИНОВНИ ЗА БЕЗРАБОТИЦАТА В БЪЛГАРИЯ!?


Снимка: iNews.bg

Все по-често статистики и институции, занимаващи се с изследване на младежката безработица у нас обвиняват младите хора, че видите ли, напускали страната и това повишавало трудовия дефицит, а в същото време, младите хора, които стават тук, нито искат да работят, нито пък искат да учат. 

Неотдавна и друга официална българска институция излезе със същото становище, че „работа има, но младите хора не искат да работят…!“. Какъв е изводът от това? Изводът, който се натрапва е, че младите хора в България са мързеливи, не са научени да работят, не искат да работят, предпочитат да си лежат по цял ден и да чакат помощи, ако имат такива, или пък да се издържат с пенсиите и заплатите на бабите, дядовците, майките и бащите си!

Да, има такива млади хора, разбира се, като във всяко общество, ние също не правим изключение от това. Но пък и да правим такива гръмки и драстични изводи също не е правилно! 

Младите хора, или поне една сериозна група от тях днес не работят по някои и други основни причини, сред които са напълно актуални и обясними. Защо не се обърнем към темата за доходите в България, които са най-ниски в Европа, а и едни от най-ниските в света, разбира се сред „нормалните“ държави, че даже в сравнение и с някои не напълно „нормални“ държави…!!!??? 

Не можем само да се бием в гърдите и да изтъкваме, как данъците у нас били най-ниски в Европа, да така е, но съответстващо и доходите ни са най-ниските, така че е напълно нормално данъците ни да са най-ниските…! Да не говорим, че някои стоки, при това понякога дори и от първа необходимост, са малко по-скъпи от същите в Западна Европа. И като съпоставим стандарта на живот, тоест доходите и работното време, както и условията на труд, спрямо тукашните, необяснимо високата цена на месото и на някои видове зеленчуци например, трудно може да се калкулира като плюсова индикация за развитието на макроикономиката на страната. 

Всъщност, процесът е много прост. Става дума за това, че колкото повече хората получават доходи – тоест – динамика на микроикономическо ниво, толкова повече те ще ги харчат, тоест, личните приходи ще се връщат в държавата под формата на повишена покупателна способност – на макроикономическо ниво! Този процес е известен като – „ти - на мене – аз – на тебе“! 

Макар да намалява, през последните три години делът на неактивните младежи от населението в групата 15-24 г. пада едва с 3.4 %  до 18.2% през 2016 г. Това показва ежегодният доклад "Заетост и социално развитие в Европа", публикуван от Европейската комисия (ЕК). За сравнение, средното ниво сред страните членки е 11.5% през миналата година, а България се нарежда в класацията с втория най-висок дял, задмината единствено от Италия (19.9%).

Процесът е обясним, защото когато създаваш добри условия за труд, когато заплащането е добро, или поне прилично, тогава и процентът на безработицата намалява по естествен начин. Няма луди, които да предпочитат да стоят без пари и да мизеруват, вместо да работят и да изкарват пари, като по този начин си подобряват личностното благосъстояние. 

У нас системата за социални помощи е така поставена, че чрез нея може просто да се вегетира, но не и да се живее, дори и на минимални разходи! Ако има, а със сигурност има, хора, които предпочитат това, то те далеч не са абсолютното мнозинство от младите хора, защото просто системата не го позволява. С едни помощи от държавата, които при това са лимитирани във времето, няма как да се живее нормално днес в България! 

В другия край на спектъра се позиционират страните с най-добри показатели, като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%).

Същевременно заетостта в ЕС достига рекордни стойности - 71.1% от хората на възраст между 20 и 64 г. работят през 2016 г., задминавайки предкризисните нива от 2008 г. (70.3%). Фактор за увеличението, от една страна, е икономическото възстановяване от 2013 г. насам, което, макар и далеч от отчетения растеж преди рецесията, все пак задвижи откриването на нови работни места, посочва комисията.

Изводът е, че държавите, които създават добри и подходящи условия за труд, каквито са традиционно силните икономики на Холандия, Дания, Люксембург, имат ниски нива и на младежка безработица, въпреки, че социалните системи на тези държави са пословични със своя либерализъм и достъпност. Младите хора предпочитат да работят, вместо да се възползват от социалните помощи, каквито могат да получават при твърде изгодни за тях минимални условия! 

Въпреки че заетостта в ЕС като цяло отбелязва рекордни нива, в България показателят все още не успява да навакса – след пета поредна година на растеж делът на работещите от населението достига 67.7% през 2016 г., което е с 3 % под нивото от 2008 г. по данни на Евростат. Притеснително е също, че увеличението за периода идва основно от засиленото участие на възрастните групи от населението на пазара на труд. За периода 2008-2016 г. броят на работещите в групата 55-64 г. в страната е нараснал с 8.5 пр. п., като така достига 54.5% от населението. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват още по-подробна картина – единствената друга възрастова група, която отчита ръст спрямо нивата на заетост от 2008 г., е тази над 65 г. (с 0.5 пр. п. до 4.3% през 2016 г.).

У нас вече става традиция да работят пенсионерите. От една страна това е добре за тях, защото получават допълнителни доходи, а и те се осигуряват по-либерално, защото са пенсионери и са осигурени вече веднъж като такива. От друга страна обаче това допълнително влошава средата в пазара на труда. Защото не се освобождават работни места за по-младите, които са в активна възраст. 

В същото време пенсионерите, поне повечето, не са придирчиви, те не подбират работа и работят това, което им се предложи, но при условия, каквито им се предлагат, без да имат каквито и да било изисквания, защото те вече имат един сигурен доход, макар и малък – този от пенсиите им. 

Ето това разглезва работодателите и те предпочитат пенсионери, на които могат да подхвърлят една пренебрежителна сума, за която те са готови да вършат онова, което иначе млад човек не би работил, защото заплащането наистина е унизително и създава реални условия за появата на „работещи бедняци“! 

Не е новина, че демографските тенденции в Европа са далеч от положителни. Очакванията са работоспособното население да намалява, заедно с раждаемостта, докато броят на възрастните над 65 г. нараства. 

Първата мярка срещу това е свързана с понижението в броя на хората в икономически активна възраст – привличането на неактивни групи към пазара на труд, заедно с отлагане на пенсионирането (обикновено чрез повишение в пенсионната възраст). Това обаче са мерки, които не решават дългосрочните проблеми, но могат да смекчат негативите в средносрочен план. Така се маскира проблем, но не се решава. Целта не е да се сиропира една нелицеприятна консистенция, за да стане тя по-вкусна, не няма да стане по-вкусна! 

На първо място е необходимо повишение на раждаемостта, като идеята тук е поне да се поддържа нивото на населението. Така след години, дългосрочно, проблемът с безработицата ще се тушира бавно, постепенно и мъчително, но поне – сигурно! 

За вестник "България"-Чикаго/САЩ

Няма коментари: