вторник, 4 март 2014 г.

И ОТНОВО – ПРОБЛЕМЪТ Е В ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР


Снимка: bg-patriarshia.bg

Предстоят избори за нов русенски митрополит. Това може да е всеки от действащите епископи, без наказаните и без тези, които са си дали поне веднъж отвод. В същото време се оказва, че избори трябва да има и за още няколко длъжности, при това в самия Св. Синод, но и не само там.

Ако спряганият за доста приближен на синодалите Браницки епископ Григорий поеме Русенска епархия, това ще означава, че трябва да има избор за нов игумен на Троянската обител, където в момента е въпросният Григорий. Ако пък епископ Наум, който сега е главен секретар на Св. Синод поеме Русе, тогава ще е необходим избор за нов главен секретар, който пост може да се поеме имено от настоящия игумен в Троян, твърдят запознати.

Проблемът обаче е, че в момента протосингел на Софийска епархия е ставрофорен иконом Ангел Ангелов от бялото духовенство, а по Устав този пост трябва да се заема от представител на черното духовенство, тоест – монах. В същото време избор предстои и в Бачковския манастир, където беше отстранен епископ Борис. Избор обаче е необходим и за ректор на Софийската духовна семинария, където не може свещеник от бялото духовенство да е ректор, както и ефимерии да са свещенослужители, които не са монаси.

Избор предстои и за Американски митрополит, след като митрополит Йосиф за пореден път си подаде оставката. Говори се, че негов заместник може да стане Драговитийският епископ Данийл, защото е подходящ като монах, но и говори много добре английски език, който обективно е задължителен за този пост.
До тук изборите за високопоставени монаси са: за Русе – един митрополит, за Америка - втори, за ректор в София-трети, за протосингел в София – четвърти, за Бачково – пети и един евентуален за Троянския манастир, ако игумен Григорий стане главен секретар на Св. Синод, или Русенски митрополит. Шест избора, за които трябват подготвени хора. Да не говорим, че някои от митрополитите нямат викарни епископи, където, ако се наложи, също трябва да има избор.

Църквата ни обаче е изправена пред една от най-дълбоките кадрови кризи, пред които се е изправяла някога. Преди столетия свещеничеството е било призвание, въпрос на чест и на достойнство. Днес също е така, но сякаш времената са наложили други критерии, които променят донякъде ценностите и заради това все по-малко хора искат да стават монаси и стават такива. Още повече, че подобен аскетичен живот не пасва на всеки характер, душевност и менталност в днешни дни.

Според някои неофициални данни, в България има не повече от 150 монаси, като тук се включват всички – от най-новия монах в църквата ни до патриарха, включително и жените-монахини. От всички тях, поне 50 са висши кадри – игумени, епископи, митрополити и патриархът. Така остават 100 монаси. От тях поне половината нямат желание да заемат ръководни постове и да поемат задължения за управление, а някои са и извън страната като представители в различни православни църкви и като монаси в Света гора Атонска. Остават около 50, но от тях повечето не са способни да бъдат ръководители в църквата, или са престарели и нямат чисто физически сили, а останалите са жени-монахини, които нямат канонично право за епископство. Това ни предоставя буквално една шепа хора, които могат да поемат реална отговорност като бъдещи митрополити, епископи и игумени.


В същото време, когато говорим за нови епископи, дори разделянето на епархии, за да се усъвършенства управлението им – например Сливенска, да се раздели на Сливенска и Бургаска, кадровата криза отново е в основата на този тип модерна политика в църквата. Проблемът е, че просто няма хора, няма кой да поеме овакантени постове. И ако нови епископи в момента не са ни нужни, въпреки че едва ли е така, предвид очевидния недостиг, то без епархийски митрополити не можем, защото така ще се блокира работата на цялата църква. 

С една дума, проблемът е в хората, има ги, но не всички са и подходящи, и готови, а и достойни!

За novinite.bg 

Няма коментари: