УВАЖЕТЕ ЖУРНАЛИСТИТЕ…!

Снимка: www.mfa.bg

Една традиция, която има своите корени в демократичното общество, вече не е традиция. Става дума за пресконференциите след всички избори, които се даваха от партиите по реда на представянето им. 

Това беше освен първият официален контакт на партиите и лидерите им с обществото, след изборите, така също и проява на уважение към журналистите, които да могат да зададат актуалните си въпроси за изборите, за процесите след тях, за възможните коалиции, когато това е на дневен ред.

Уви, традициите вече не са това, която бяха! От няколко избори насам някои от партиите вече не дават пресконференции. Дали това е проява на надменност от страна на политически лидери, дали е високомерие, което цели да покаже, колко те са по-високо от останалите, дали е слабоумие, или нещо друго, всеки сам може си отговори.

Демокрацията ни обаче, оказва се, не се е отдалечила твърде много от времето, когато тя все още беше една нова атракция за гражданското ни общество. Политиците ни нямат необходимост да общуват със журналистите, те се скриват, може би, защото няма какво да им кажат, или не искат да им го кажат, или пък се срамуват да кажат нещо…!

В същото време обаче ставаме свидетели на цитати от Алфред Кинси, който бил баща на сексуалната революция, „обвинения” в хомосексуализъм, при това отправени от действащи народни избраници…!

Отдавна вече сме наясно, че за да окепазиш някого, достатъчно е да пуснеш слух, че е „обратен” или че сестра му е еди каква си….! Няма значение, дали има сестра, важен е резултатът, а той е продукт на слуха-вълна.

Пресконференциите се пренесоха на улицата, където се оказа, че да влезеш в театралната академия е по-голямо мъжество от това да застанеш пред медиите и да отговориш на въпросите им за това, как си се представил на изборите, за каквото и да са те!

От кого избягаха политиците, защо се скриха от медиите и дали това вече не е традиция, да игнорираме журналистите, защото въпросите им няма как да бъдат филтрирани предварително…?! Пресконференцията е проява на пряка журналистика, ако можем да се изразим по този начин, това е tête à tête комуникация, при която няма възможност за шикалкавене, това е борба на истината, битка на характери и психологически апотеоз на диалога.

Това обаче, оказва се, притеснява някои от домораслите ни лидери, защото те явно са по-високи от Витоша и по-дълбоки от Искъро…!

Е, поне НАТФИЗ е най-новата туристическа дестинация на парламентарните ни корифеи – като не ти изнася нещо, или искаш да влезеш в полезрението на медиите по начин и във време, както и когато ти искаш, втурваш се към най-близкия университет, бил той и за театрално и филмово изкуство и вадиш вездесъщата депутатска карта, останалото е динамичен PR, който, каквото и да стане, работи в твоя полза…!  

Хитро, нали…, хитро, но сякаш и малко жалко, след 25 години преход…!

За sbj-bg.eu