Все по-често журналисти се оказват под ударите на
агресивни хора, които кой знае защо са решили, че именно чрез сила могат да
надвият над словото.
Интересно е, как нападенията над журналисти се
оказват начин за справяне със свободата на словото.
Един от аргументите в
случая с колежката Миролюба Бенатова беше, че тя няма право да снима на
конкретната улица, където ромите в Сливен бяха решили, че имат извънредни
пълномощия да упражняват не просто регионална власт, а направо дори и насилие,
за да защитават нещо, което не е само тяхно - улицата. Това, че имаме право да
снимаме на публични места,тях не ги интересуваше, защото правото е на страната
на силния и многобройния…!
Отново проблем с бити журналисти в Самоков! Проблемът
не е в етническата принадлежност, проблемът е в чувството за безнаказаност, проблемът
е в това, че тези хора, които в повечето случаи наистина са роми, но и не само,
имат усещането, че имат извънредни права, които произтичат от етнорелигиозното
им самоопределение. Това е една от причините, традиционно православните роми,
да се пишат мюсюлмани, защото смятат, че така ще имат повече права, което е парадокс,
но е факт!
Преди години именно ромите бяха едни от най-ревностните
християни. На Гергьовден, баба ми можеше и да няма агнешко на трапезата си, ако
нямаме достатъчно средства за това, но ромите задължително имаха цяло агне, е
не всички, но всички имаха поне агнешко. За тях този и не само този празник,
бяха изключителен повод за тържественост.
Днес обаче много от тях са мюсюлмани, защото според някои,
това им дава правото да бият журналисти, когато не им харесва нещо, а
напоследък да ги бият и за назидание, дори и да няма видима причина.
Пак казваме, ромите не са единственият проблем.
Агресията срещу колеги е повсеместна, тя е продукт на лошо възпитание, на ниска
култура и на слабо образование, да не говорим за липса на усещане за гражданско
общество, а това е проблем за много хора, независимо от етноса и религията им.
Делата, които се водят срещу журналисти за клевета
също са едно от проявленията на агресия, защото под миловидната форма за защита
на личността от клевета се упражнява право за ограничаване на свободата на
словото.
Агресията е слабост, но слабостта е интелектуална,
която се компенсира с арогантна безпардонност, кристализираща в побой над
журналисти. Някои хора се изживяват като последна инстанция, която действа като
айнзацгрупен.
Проблем е, че има такива хора, проблем е също, че
някой/ние позволяваме на тези хора да се самоизявяват като такива. Държавата
трябва да защити жертвите, а това трябва да стане със закон, така, както
агресията над лекари беше по-строго инкриминирана. Журналистите също са хора,
които си вършат работата, понякога в доста рискови ситуации.
До кога ще ставаме свидетели на нямото и безхаберно
отношение на държавата към нейните „хроникьори” – журналистите!? Колко още
трябва да изтърпим, за да се задейства механизъм за защита на колегията от
агресията на простащината!?
Защо позволихме и продължаваме да позволяваме някой
да си присвоява държавата и да дерибейства от нейно име!?
Нима трябва да има убит колега, за да се сети някой,
че нещо не е както трябва да е, че нещо е объркано и трябва да се поправи!?
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар