Убийството на границата на мигрант/бежанец извади
едни от най-низките страсти, на които са способни не само българите, а хората
въобще. В този текст ще се опитаме да поставим един отделен ъгъл на гледната
точка, но не към случилото се, а към резултата от него – това, което се изписа
и се пише по социалните мрежи/медии и в традиционните медии.
Няма да даваме мнение, няма да насочваме читателя,
само ще хвърлим поглед върху медийното поведение на коментаторите. Както добре
знаем, във фейсбук всички сме много смели, много горди и много…крайни!
Това, което се случи на границата ни раздели
обществото ни на две – такива, които подкрепят защитата на границата, които са
против нелегалното нахлуване на емигранти и предлагат граничаря за награда и
такива, които също подкрепят защитата на границата и са против нелегалното
нахлуване на емигранти, но не подкрепят действията на граничаря. Кой крив и кой
прав всеки сам за себе си знае, защо обаче в коментарите се настани една
невероятна злост, която избуя в дива ярост в някои писания?!
Няма да забравя никога, какво е правилото за свобода
на словото: „Категорично не приемам твоето мнение, но съм готов да умра, за да
имаш правото да го изкажеш свободно!”. Къде отиде това истинско благородство?
Хора, които защитават различни позиции, аргументират
се, но така и така и двете страни нямат достатъчно доказателства за това, какво
и как точно се е случило, се обиждат, псуват се, „скриват” се едни други по
форумите в статиите на разни сайтове и в социалните мрежи и защо…? Защото нямат
търпимост към правото си на мнение, защото не се понасят един друг заради
позиция, защото в крайна сметка не се уважават като хора!
Нормално е различни личности да имат различни мнения
по различните въпроси, нормално е, защото хората не могат да мислят по един и
същи начин, а и добре че е така, но не е нормално същите тези личности да се
държат като простаци, когато нещо написано, или казано от някого не импонира на
техния мироглед или на техните ценности.
Това тотално разделение, което при това не е
политическо /слава на Бога…!/, е опасно, защото е истинско, то не е провокирано
от нещо отвън, то идва отвътре, което показва, че е разделение на лична основа!
И защо, защо да не приемем мнението на другия, да не
се съгласим с него, но поне да приемем правото му на мнение, що за антична варварщина
е това, да оспориш не позицията, а правото на позиция на другия…!?
Дали това не е станало традиционно, дали пък
националното ни ДНК вече не е приело една крайно неприятна мутация – да бъдем невъзпитано
нетърпеливи, безумно твърдоглави и още по-крайно нетолерантни?!
Не, това не е мъжество, това не е проява на силен
характер, това, извинявам се, си е тройно рафиниран гьонсуратлък!
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар