КОЛЕГИ, НЕ СМЕ НАРОДНИ ПЕВИЦИ…!

Микрофонната техника е нещо, което всеки водещ трябва да овладее, говорим за разстояние, ъгъл и т.н. Та, както певците знаят разликите между  кондензаторните и динамичните микрофони, така и водещите по телевизиите трябва да знаят, какво точно държат в ръцете си. Микрофонът е оръдие на труда на журналиста от електронната медия, той обаче е и инструмент на комуникация, който представя определена информация по точно определен начин.

Понякога именно от така наречената микрофонна техника зависи, как ще се представи една информация така, че тя да осъществи определено въздействие там, където е необходимо и когато е необходимо.

Не е добре, когато утвърдени репортери, от национални телевизии, при това репортери от много години, се държат пред микрофона като народни певици. Те така напяват това, което искат да ни кажат, че оставят впечатление, че силно са злоупотребили със спиртни напитки, а на нас трябва да ни се прииска спонтанно да скочим и да ударим по една кръшна ръченица в стил флаш-моб…!

Признавам си, не разбирам много от електронни медии, разбирам от вестници и от сайтове и то толкова, колкото съм могъл да открадна от хората, които са ме учили на журналистика. Коментирам като зрител, като активен зрител.

Когато обаче кандидатствах за работа като репортер в БНР преди няколко години, се явих пред комисия от пет човека, при това няколко пъти. Не присъстваше само тогавашният генерален директор на радиото…!

Всичко това беше направено, за да ме проверят, дали ставам, дали нямам някакви говорни дефекти, дали дикцията ми е добра, дали нямам някакъв диалект…Това е важно, защото, когато се появиш в радиоефира, а още повече и в телевизионния ефир, трябва да си журналист, а не Гюрга Пенджурова…! 

Последната е прекрасна наша певица, но на нея трябва да подражават тези, които се явяват на фолклорни конкурси, ние сме журналисти, не певци и певици!

Е, не започнах работа в радиото, по една или друга причина, не това е важното, отидох пак във вестник, но ми остана впечатлението, че да работиш пред микрофон не е шега работа. Разбрах го още веднъж, когато се опитах да стана водещ в още едно частно радио. Одобриха ме, поканиха ме да работя там, при това за не лоши пари, но сам прецених, че освен да си атрактивен и с правилна дикция, се иска и още нещо, трябва да си корназ за такава работа, трябва да е в сърцето ти, а в моето е писането, не говоренето. Затова отказах и продължих да пиша.

Затова си мисля, че ако някой има амбиции, или талант да пее като Борис Машалов или Бинка Добрева, примерно, и да весели хората , мястото му не е непременно в ефира на новините и актуалните предавания!

Сякаш, ако всяка жаба сама си познае гьола, може би журналистиката ни ще стане малко по-добра, малко по-истинска и доста повече професионална, иначе рискуваме новините да ни ги чете именно Гюрга Пенджурова…! 

За sbj-bg.eu