·
Карикатурите
на комунизма осмиваха Запада, а плачеше Изтокът!
„Милиони
прости хора стоят на стража за делото на мира”, това е един от милионите
сложени в устата на Сталин слогани или лозунги по времето на комунистическия
терор в Източна Европа. Да милиони бяха именно простите хора, които се водеха
по акъла на един истински сатрап. Политическата сатира при комунизма обаче е
онова, което трябваше да предизвиква смях, а всъщност не само не беше смешна,
ами беше направо страшна!
Винаги
Западът, хората, политиците от Запад са представяни като ниски и дебели, или прекомерно слаби и направо тънки.
Това е начин да се сатиризира един обобщен образ на демокрацията. Те обикновено
винаги са облечени с костюм или дори с фрак, цилиндър и непременно някъде има
намек за американското национално знаме. Така се постига ефектът на таргета, тоест,
да се удари именно най-големият враг на комунизма – САЩ.
Забележете
и още нещо, колосите на работническата класа винаги са много по-големи от
символите на Запада, така се постига друг ефект – на мащаба, за да се внуши отношение,
пренебрежение, за да се омаловажи и неглижира.
Когато
става дума за монархията у нас, нещата не са много по-различни. Отново влизат в
действие символите на Запада, това е американското знаме, но и непременно
фашистките символи. Този път „носителят” на американското знаме е сатиризиран
като слаб до глистоподобен човек, а носещите символите на фашизма са със
животински физиономии. Царят непременно е двуглав, като змей, обединяващ в себе
си и Фердинанд, и Борис ІІІ.
Тронът
непременно е килнат на една страна, за да се покаже, как пада, това е ефект на
статичното движение. Динамиката на внушението се засилва и се търси една по-естествена
непосредственост на експресията.
Крепителите
на монархията, според карикатурата са именно хората, които обаче не са показни
като народ, а като черепи, тоест, те са така изтерзани от монарха и монархията,
че са се превърнали в мъченици, в черепи, в мъртви хора, които служат за чисто
физическа основа на властта на царя. И когато това е представено в опаковката
на уж сатира, което значи, че трябва да е смешно, то предизвиква настроение, а
настроението се помни с успешна мисия на внушението, което всъщност е целта
на цялото действие – да се насочи
съзнанието в определена посока.
Процесът
на създаване на обществено мнение тип масова психоза има задължителни закони –
това са наличието на САЩ, фашизма и кучета…! Кучето като символ на вълк, на
овълчване, на опасност, на зъби, на страх, на нещо студено, нещо тъмно, нощно,
опасно. Така се търсят всички останали ефекти, които да зазвучат едновременно в
един тон и да се получи симфония на заблудата.
Когато
става дума за Западът, той обикновено е дребен, но понякога е изобразяван като
колос, който обаче непременно трябва да е обрамчен от някакъв символ на работническата/разбойническата
класа, за да бъде той унижен, поставен на колене, блокиран.
Такъв
е случаят с една от представените политически карикатури, където Западът, който
разбира се традиционно е с цилиндър, който изобразява американското знаме, е „завързан”
от работници, които искат мир. Посланието е много ясно, дори прекалено ясно и
ни казва, че Западът иска война, а „прогресивният комунизъм” е този, който не
иска война.
Войната
е една от най-често експлоатираните теми, които са в темата за
противопоставянето на Запада и комунизма.
Непременно
обвинението от изток към запад е в милитаризъм. Не случайно, „завързаният”
Запад има в ръцете си бомби, както и неизменната зараза с чума и холера.
Това
са признаците, които комунистическият Изток трябва и успява да наложи, дори и
насила в съзнанието на хората, че Западът е не просто милитаристичен, той е
зараза, той е болест….така се оправдават проблемите на Изток, където комунизмът
буксува, защото няма пари за този социален експеримент.
Само
че онези така наречени сатирици-които са по-скоро ужасяващи, отколкото смешни,
забравят нещо важно. Изобразяването на източните хора, комунистите, като
еднотипни, ги прави не толкова монолитна сила, колкото ги обезличава, превръща
ги в еднородна маса, в блудкав камуфлаж на тематична единодейственост, което ги
стилизира като безмозъчни бетонни фигури.
Те
нямат собствен воля и собствен идентитет, те са част от една кампанийност,
пешки в играта на други големи, които пак са господари, но от друго тесто – тестото
на съветския пирог.
Това
е проблемът на политическата сатира, че в опита си да сатиризира, всъщност стилизира
до степен на комична стигматизация. Превръща нетрадиционното в свръхтрадиционно
и от умерен опит за политическо внушение се постига краен резултат на трагикомична
прекаленост.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България”
в София
Снимки: socbg.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар