КЪДЕ Е БЪЛГАРСКАТА ВОЕННА АРИСТОКРАЦИЯ ДНЕС?

Генерал Георги Вазов и синовете му.
Снимка: statii.troyan21.com

Наследници на български генерали имат право на благороднически титли

Когато говорим за българска аристокрация, обикновено темата обхваща няколко подтеми и акценти. Аристокрацията ни е избивана последователно през годините, като началото е още от средата на Х в., когато са избити 300 болярски рода. Следва княз Борис I, който погубва 52 болярски рода при Покръстването ни. По време на османското завоевание само в Търново са посечени 110 боляри. Български първенци, вероятно и аристократи са били физически отстранявани и във войните, които България води със сърби, гърци и румънци през годините на утвърждаване на държавата ни. Не бива да се пропуска и така нареченият „народен съд“, при който е избита почти цялата българска интелигенция, една голяма част от която е и наследник на аристократичните ни родове.

Има обаче един факт, който сякаш през годините се пропуска и това е така наречената военна аристокрация, която би трябвало да е жива и днес.  Става дума възрожденски деятели от емиграцията в Русия, които са били на руска държавна служба. През 1722 г. руският цар Петър I нарежда проучване на регламента на аристокрацията във всички европейски дворове и издава закон - "Табель о рангах", с който определя 3-те вида аристокрация, всеки с по 14 класа, със съответните им права, привилегии и обръщение към тях. Това са военна аристокрация (всички офицери и подофицери до пряпорщик); дворцовата аристокрация (канцлери, камерхери и т.н.) и служебната аристокрация - т.нар. "Статски съветници", по същество висши държавни служители.

От българите на руска служба статски съветници са Найден Геров, Васил Априлов, Никола Палаузов. Няма потвърдена информация, но по всяка вероятност такива са и Н. Василиади, Тодор Минков, Иван Денкоглу, Спиридон Стомоняков.

Съгласно "Табель о рангах", всички подофицери и офицери в руската армия имат аристократичен статус и официалното обръщение към тях е "Ваше благородие" . По този закон, всички български офицери, завършили руски военни училища и академии до 1917 г., както и тези, служили в руски части, включително и офицерите и подофицерите от българското Опълчение, също следва да имат статут на руски аристократи. Такива са генералите Николаев, Хесапчиев, Муткуров, Р. Петров, Димитриев, Савов, Г. Вазов и др.

Една кратка справка показва, че въпросните генерали са починали приблизително между 1891 г. и 1942 г. Това означава, че техни наследници със сигурност могат да се открият днес. Наследници на аристократичните ни родове Богориди, Мицо, Балина, а особено на Шишмановци и Асеневци, по-трудно могат да се открият, защото са се претопили. Те са се женили умишлено за обикновени хора, за да се прикрият, предимно след завоеванието ни от османците, а някои дори приемат исляма, за да си запазят поне част от привилегиите.

Наследниците на генералите ни обаче днес трябва да са на 80-90-годишна възраст, а и те със сигурност имат свои наследници – внуци на въпросните генерали, които са аристократи по право. Това са представители на въпросната военна и служебна аристокрация, а титлите се предават по наследство.

Тук не става дума за монархизиране на обществената стратиграфия, а за отдаване на една заслужена почит към онези, които са направили нещо за България и са оставили имената си в историята ни. В Германия и Франция например и днес има благородници – графове и графини, маркизи, въпреки, че и двете държави са републики по устройство, но те уважават своите изявени личности, които и по право, и по наследство носят славата на своите предшественици.

За в-к "БА"