сряда, 10 януари 2018 г.

КАК „ГЛАСЪТ НА АМЕРИКА“ СТАНА БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО

"Атентатът" от Враца от 1980 г. се оказва обикновен
опит за разговор на един младеж с Първия!
Опитите за покушения срещу комунистическия диктатор на България Тодор Живков са няколко, но все пак ги има. Въпреки охраната от Управлението за безопасност и охрана в онези години, все пак има няколко, макар и твърде нескопосани опити Живков да бъде отстранен, като разбира се едно от основните основания за това винаги е сочен заговор на западните капиталистически държави и най-вече САЩ, като най-голямата световна сила, която може да поведе, според болните мозъци от комунистическата партия, световен заговор срещу Живков.

Първо, никой чак толкова сериозно не се е интересувал от личността на правешкия партократ, второ, на кого му трябва да се занимава с някакъв си дребен комунист от България!?

И все пак, най-значимият опит за отстраняване на Живков е от генерал Горуня. Това се случва в средата на 60-те г. на ХХ в. Естествено опитът не успява, защото тайните служби са достатъчно добре напомпани с всякакви диверсионни щуротии, само и само да бъдат готови във всеки един момент да защитят комунистическото величество от каквато и да е опасност.

Нека припомним и един друг емблематичен опит за покушение над Живков, този от 1980 г.

На 1 юни Тодор Живков пристига във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция, цивилна охрана, тротоарите са заградени с въжета. Живков излиза от колата, в този момент някакъв едър млад мъж изскача от тълпата, затичва се бързо към него, посяга, успява да го хване за ръката. Живков залитва, уплашва се. Охраната скача, настъпва суматоха, Живков пада на колене и на ръце. Всичко става за секунди. Нападателят е затиснат от няколко души от охраната от УБО (т. нар. “Управление за безопасност и охрана – 5-то управление на ДС, чийто наследник е Националната служби за охрана). Нападателят бързо е отведен и натикан в една кола. Това пише http://e-vestnik.bg и допълва, че това е врачанският атентат срещу Тодор Живков, както наричат през 80-те години случая с Цветан Килограмски от Кнежа.

През 1980 г. няма вестници, които да съобщят какво се случва на площада във Враца на 1 юни. Цялата държава е вдигната на крак от службите, но толитарните медии не информират, че срещу Тодор Живков е извършено нападение. Случаят е покрит с мълчание, в резултат на което плъзват невероятни слухове.

Само радио „Гласът на Америка“ и някои други „вражески“ станции съобщават, какво се е случило, но медиите в България мълчат като партизанин на разпит, както се казва! Така радио „Гласът на Америка“ замества Българското национално радио, което в онези години е силно идеологизирано и не намира сили да съобщи новината.

По-интересно е обаче, че това е втори опит за покушение на тази дата и на това място, първият е шест години по-рано – през 1974 г.

По това време Живков идва във Враца за същото събитие на връх Вола, на 2 юни, само че, малко преди това става ясно, че във влака от София са заловени двама българи, които готвели покушение срещу Живков, естествено „инспирирани“ от Запада и САЩ…! Те са арестувани и изпратени за охрана при караула на Школата за запасни офицери /ШЗО/ в града. По това време там служат синове на партийни величия и някои случайни екземпляри, промушили се покрай тях, за да не остане впечатление, че школата едва ли не е създадена специално за синовете на богоизбраните.

Това обяснява, защо шест години след това, през 1980 г., когато Килограмски прави своя „опит за покушение“, охраната на комунистическия диктатор е толкова разтревожена, защото това е всъщност вторият опит за „покушение“ при това само за няколко години на едно и също място, на една и съща дата…!

Една справка от 1974 г. сочи, че в периода 1963-74 г., само от средите на БКП 1200 лица са развили дейност, насочена срещу Тодор Живков и тоталитаризма. В справка от  12 юли 1974 г., подписана от началника на Шесто управление на Комитета за държавна сигурност, се изтъква, че „значителна част от лицата, съдени за консумирана противодържавна дейност, остават неразколебани“, пише desant.net.

Какво всъщност се случва във Враца през 1974 г.?! След като са докарани в караулното на ШЗО в града, двамата „атентатори“ са оставени под охрана, докато се задействат политическите държавни институции, които да решат, какво да правят с обвинените. През нощта на 1-ви срещу 2-ри юни обаче те успяват да избягат от караула и се укриват във вилната зона на града. Целият гарнизон е вдигнат по тревога. Всички са настръхнали, защото ако не намерят обвинените, ще завалят уволнения по всички нива и на общинско ниво, и в ШЗО, а и по политическа линия…!

На следващия ден бегълците са заловени на един таван на вила край Враца. Всички си отдъхват, а началникът на караула в ШЗО, който е пазел и не е опазил „диверсантите“ едва не получил удар, докато ги намерят и отново ги поставят под охрана!

Каква е съдбата на двамата „терористи“ не е ясно, но по всяка вероятност са осъдени на някакъв срок с лишаване от свобода, ако не за друго, поне превантивно и за назидание…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

Няма коментари: