ТОДОР АНГЕЛИЕВ: ЛОГОТО ТРЯБВА ДА Е ПРОСТО И ЛЕСНО РАЗПОЗНАВАЕМО

Логото-победител за българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) през 2018 година е с автор Тодор Ангелиев. То беше избрано след публичен конкурс. Председател на журито беше проф. Георги Янков от Националната художествена академия. В конкурса са участвали и българи, живеещи в чужбина. Проекти са изпратили и около 10 чужденци, сред които македонци, украинци и германци. Победителят е събрал 76 от възможни 90 точки.

Ангелиев е завършил художествената гимназия в Пловдив. Рисува от малък. След това е приет в Художествената академия в София, където завърша специалност „Илюстрация и оформление на книгата“. Тук се учи и графика за запазени знаци и лога. Учил е при проф. Тодор Варджиев шрифт и запазен знак. Водещ професор му е Христо Нейков. Правил е илюстрации за детски книжки.

-         Как избрахте детайлите за логото на българското европредседателство и какво символизират те?

-         Говорим не за детайли, а за елементи. Те символизират кирилицата като елемент, латинската абревиатура и народната шевица. Така се получи като графика добре. Заради това и участвах в този конкурс. Ако не бях сигурен в нещо, нямаше да участвам.

-         Какви бяха изискванията към Вас и към всички кандидати, какво точно се искаше от Вас за изработването на логото?

-         Трябваше да се направи лого за българското европредседателство. Преди това са правени лога и за други държави. Имаше изисквания, какво да се изписва отдолу, става дума за домейна, като част от логото. За да се направи едно лого, трябва да знаеш, какво правиш. Това не е картина, която да е красива. Логото трябва да е просто и лесно разпознаваемо и веднага да отвежда там, където трябва и да е практически използваемо за изобразяване на предмети и плакати. Има изисквания, които на хората, които се занимаваме с този вид работа, са ни ясни. Един художник може да е много добър живописец или скулптор, но той може да няма отношение към това, защото за едно лого се изисква графична работа.

-         Правили ли сте друг път такива лога или знаци от такъв мащаб?

-         От такъв мащаб не, защото за това лого се вдигна доста шум. Печелили сме и други конкурси, но не са били толкова мащабни. Печелили сме конкурси в Полша, в Америка, Германия. В България имаме поръчки за много търговски марки. Аз имам графично студио, където работим заедно с мой приятел, с когото учихме в художествената гимназия в Пловдив, после и в художествената академия. Трима човека работим и сме художници. Когато има такива конкурси, участваме, като всеки прави по един знак и ги пускаме. Никога не сме пускали знаци, когато не сме били сигурни във всичко.

-         Споменахте, че сте печелили конкурси в САЩ, разкажете малко повече за читателите на вестник „България“!

-         Това беше поръчка от приятел за няколко фирми за храни за животни и други. Имаме изработени над 150 знака общо, като разбира се най-много са за България. Има търговски марки, хранителни продукти, чайове, опаковки.

-         Видяхме, че кандидатите за лого на българското европредседателство са много, защо обаче избраха точно Вас и Вашия проект, с какво Вие спечелихте пред останалите?

-         Много е важно, кой избира логото. Хубавото в този случай е, че от десет човека жури, шест бяха художници, които разбират естеството на тази работа. Моето лого не е най-хубавото нещо, което съм правил в живота си, но мисля, че се получи доста добре. Като цяло обаче нивото не беше особено високо, имаше съвсем самодейни работи, както и много стойностни, естествено.

-         Ако трябва да изработите лого, или знак, който да представи, да илюстрира България в днешния ден, как би изглеждала тя сега?

-         Много съм си мислил за това. Дори имаше конкурс, на не участвах. Трябва да го имам като задача, за да го мисля. Създаването на лого е процес, който като ти влезе в главата не ти дава да спиш, дори докато вечерям, постоянно си драскам нещо, нахвърлям си идеи. Много е трудно да се напрати такова нещо. Розата е доста експлоатирана. Туристическото лого, например, трябва да е по-търговско, да има визия.

-         След като станахте популярен с авторството си на логото за българското европредседателство, това отвори ли ви врати за повече поръчки, например?

-         Не, аз приемам това като част от работата ми. Станахме по-популярни сред приятелите ни. Ние направихме цял брандбук за това лого, как да се използва, но нищо като дизаин, нито билбордовете, нито дори при шаловете не е така, както го зададохме. Дизайнерите сами решават, как да използват логото и как да го разполагат върху повърхности и фигури.

Интервю на ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София