„За мен е огромна чест да съм
носител на една от наградите "Човек на годината 2015" на Българския
хелзинкски комитет. Благодаря…за номинацията, … за шанса, и най-важното, на
човека, който е до мен, вярва ми и ме подкрепя”. Това написа неотдавна Виктор
Лилов, един от така наречените „нестандартни” политици у нас, който се яви на
последните местни избори като кандидат за кмет на София. Той сам обяви своята
„нетрадиционна” сексуална ориентация. Разбира се, не спечели изборите, защото
България сякаш все още не е готова да гласува каквото и да било доверие на
хора, които имат „нетрадиционна” сексуална ориентация. Всъщност, защо да е нетрадиционна,
като има исторически данни за такъв тип сексуалност още от най-древни времена…?
Какво нетрадиционно има в това не е ясно…!
„Вярвам, че бъдещите политици,
които ще управляват нашата страна, ще поставят в центъра на своята мотивация
правото на всеки да постига своето щастие, без да отнема този шанс от другите.
Благодаря на всички за доверието”, пише още Виктор Лилов. Именно за това става
дума, за „правото на всеки да постига своето щастие, без да отнема този шанс от
другите”! Когато се научим на това, тогава ще бъдем наистина хора от ХХI в.
Истерия заля социалните мрежи,
когато Гърция обяви, че признава един определен вид съжителство на еднополови.
Не говорим за гей-бракове, говорим за типово съжителство. Много хомосексуални
хора живеят на семейни начала и това за пред администрацията е недействително.
Ако единият почине, другият няма никакви права, не за наследство, няма права
дори да се прости със своя спътник в живота, защото формално не е родственик!
Това са абсурди, които все още съществуват
у нас и които не могат да бъдат приети нормално. Тук по никакъв начин не
може да се противопоставя религия от какъвто и да е вид. Човешките
взаимоотношения са така поставени в съвременния свят, че хората си дължат поне
взаимно уважение, нещо, на което ни учи и самата религия, които отношения не
могат да си дадат един на друг в сюблимни моменти, заради една досадна и нелепо
стигматизирана формалност.
Има и още нещо, което не е само
българско. Не сме ние единствените, които не приемаме съжителството на еднополови,
както ги наричат, или на хомосексуални хора. Става дума за друго, става дума за
степен на разбиране на съвременния свят, не за отричане на ценности, а за
приемане на нюанси. Нещата не са черно-бели, светът е цветен и ако някой има
проблем с далтонизма си, то това си е негов личен дерт, а не е обществен.
И все пак – когато бяха извършени
последните атентати в Париж, при които загинаха толкова невинни хора, дори и
тогава се намериха хора, които да намесят темата за прословутата
„нетрадиционна” сексуалност на един от терористите. Става дума за това, че той
беше определен като „фен на гей-клубове”..! Добре, дори и да е така, какво
означава това и какво трябва да се внуши на публиката, че като е гей,
непременно е по-лош терорист ли…?!
Сексуалната ориентация има за цел в
публичните комуникации, да затвърди една по-особена вина, може би по-голяма, но
във всеки случай – по-отчетлива и по-силна, по-ясна, по-категорична и крайна.
Атентаторът от Париж непременно трябва и да е гей, за да е по-виновен, защото
ако е и гей, сякаш е още по-стигматизиран, а това дава възможност
по-категорично да бъде публично заклеймен.
Този тип мислене, за съжаление все
още е традиционен на Балканите и а и не само тук. Сексуалната ориентация се
определя като основополагащ рефлекс за възприемането на един човек. Това, с
кого си ляга някой е най-важното, за много хора, за да определят, какъв тип
човек е той. Това е така, защото тук сякаш навирането на носа в личното
пространство на другия е традиция. Това да се ровим в „мръсното бельо” на
съседа, например, е нещо, което не се счита за недостойно и именно поради тази
причина нещо толкова интимно като сексуалността, се явява критерият ни за
обобщаването на дадена личност.
Въобще, липсата на такт,
цялостната, генералната липса на уважение на личното пространство, води до
това, да си самонамираме индивидуални причини, дори и касаещи подобна абсолютно
интимност, чрез които да даваме крайни квалификации.
Сексуалната ориентация е нещото,
което определя даден човек у нас, поради това Виктор Лилов не можа да стане
кмет на София, защото е рано за това, но е рано у нас, в нормалния западен свят
това отдавна не е повод за инкриминиране на човека, защото неговата лична
интимност е негово лично пространство, останалото са качества, които се възпитават
и култивират.
Противопоставянето на Православието
спрямо останалите религии на Запад, които едва ли не толерирали „педерастията”
е нелепо, защото никоя религия не толерира това, тя просто го приема по един,
или друг начин, защото това е част от реалността, защото то просто съществува,
има го, има такива хора, има такива съдби и единственият начин е те да бъдат
приети, защото просто ги има, те не са зло, не застрашават никого, те са една
обикновена действителност, която има право на своето достойно съществуване и в
България.
За вестник "България"-Чикаго/САЩ
Няма коментари:
Публикуване на коментар