АБСУРДИ НА ВРЕМЕТО
ЕДНА ИСТОРИЯ СЪС СОЦИАЛНО-ТЕРАПЕВТИЧЕН ЕФЕКТ.
Съобщение от американско радио, от преди повече от 40 години, днес успешно илюстрира една цяла епоха.
Много е писано за времето на комунизма в България, какво ли не се е казвало за това, кой ли не се е упражнявал по темата. И все пак, може би е време да направим една сравнителна съпоставка на поведението на едно българско семейство в България и същото това семейство в Америка, при това не кога да е, а в далечната и не чак толкова 1971 г.
Това е времето, когато американското посолство в София беше наричано от властта, съвсем официално, “гнездото на осите”. Не зная, как са наричали българското посолство във Вашингтон по същото време, но предполагам, че ако е имало прозвище, едва ли е било по-различно, при това съм убеден, че е било заслужено!
Това е и времето, когато комунизмът е силен, защото до този момент е харчил от така наречения “златен български лев” от преди водевилната дата 9 септември 1944 г. След 1971 г. комунистическата система у нас започва да “ слиза” надолу, защото парите намаляват. Няма от къде да се харчат готови пари, а “големият брат” СССР също е в криза и не може да ни помага активно, така, че да бъде съхранен стандартът на живот от времето на същия този “златен български лев”.
Георги Иванов и Елена Златкова са обикновени българи, живеещи в София, които заминават за Америка, при сестрата на Георги-Флоранс /Цветанка/. Те остават там почти единадесет месеца през същата 1971 г. Малко преди да си заминат и да се завърнат отново сивия свят на комунизма, Елена участва в радио-игра на KNX-FM. За съжаление историята не е запомнила подробности, около тази игра, какво е представлявала, как е била организирана, но все пак е ясно, че наградният фонд е включвал уикен-ваканция за двама в тогавашния хотел “Le Baron Hotel” в Сан Диего.
В края на ноември 1971 г. Елена и Георги се прибират в София. Минава малко време, не повече от няколко седмици, когато в пощенската си кутия те намират плик с адрес от Америка. Изненадата им е пълна, когато вътре попадат на съобщение от вицепрезидента на CBS Radio Division и генерален мениджър на KNX & KNX-FM, в което се казва, че Елена е спечелила въпросната уикенд-ваканция!
На първо място, семейството е учудено, как така властите, които по това време тотално цензурират пощите, са допуснали това писмо да достигне до Елена! След това, те започват да се шегуват, че явно, щом е спечелила, трябва да се възползват от това! Шегуват се, защото много добре знаят, че трябва отново да минат, почти през “чистилището”, за да ги пуснат родните служби за сигурност, отново да отидат в Америка, при това само седмици, след като са се завърнали от там!
Георги и Елена не си правят илюзии. Те са на ясно, че няма да се възползват от наградата на Елена, но са приятно изненадани от факта, че това радио ги намира буквално на другия край на света, за да им даде една честно спечелена награда. Може би това би била една добра реклама на самото радио, ако все пак българското семейство се беше възползвало от въпросната награда. Може би това е било водещото в онези години, но така или иначе, съобщението от Америка, за печалбата на Елена достига до нея при това в далечната 1971, или може би в началото на 1972 г. Писмото носи клеймо с подпис още от май 1971, но все пак, то “намира” своя адресат чак в Европа,…в България!
Комичното е това, че днес, може да ни изглежда страно, че Елена не се е възползвала от наградата си, но тогава, това е било напълно невъзможно, поради идеологическите специфики на историческото време. Едно обикновено българско семейство е свободно, напълно свободно, за цели единадесет месеца, но в Америка, в момента, в който те прекрачват “желязната завеса” и попадат в света на “азиатската идеология”, те отново спират да са свободни!
Едно съобщение обаче, от някакво радио, някъде из Америка, успява да “пробие” “желязната завеса” и напомня на това българско семейство за свободата, която то е имало само преди няколко седмици! Това съобщение напомня, че има и друг свят, нормален свят, в който човек може да пътува свободно, да се изразява свободно и да живее свободно. През 1971 г. обаче, това е абсолютна фикция тук, в онази част на земното кълбо, където ни убеждаваха, че няма Бог. Как ли се е смял Всемогъщият, докато е гледал, как червените диктатори се надпреварваха да ни убеждават в безбожие и как ли са се чувствали една голяма част от тях самите по-късно, когато все пак са застанали “очи в очи” със Създателя…!?
Георги, който дълги години работи в архивите в София, по инерция запазва съобщението от американското радио и благодарение на това днес ние можем да го видим. Историята на този вече исторически документ е интересна със своята иманентна абсурдност. Както почти всичко в онова време, така и тази история разказва една безспорна “бивалица”, като абсолютна “небивалица”.
Тези истории трябва да бъдат разказвани не само по веднъж, защото имено те ни напомнят, че е имало и друго време, когато нормалните неща, са били напълно ненормални и ненормалните неща, са били напълно нормални!
Тези истории имат социално-терапевтичен ефект-да ни държат будни за опасностите, които историята ни поднася през определени периоди от време!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
Снимки архив на автора.
Текстове на снимките:
Снимка 1 – Факсимиле от документа, който съобщава за наградата на Елена Златкова, от радио KNX-FM.
Снимка 2 – Елена /седналата в средата/, заедно със съпруга си Георги-“българският Робърт Де Ниро” и неговата сестра Флоранс /Цветанка/, на парти в Бевърли Хилс-20 февруари 1971 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар