Когато пространството се смали до безплътност!

Страшно…! Страшно и зловещо…! Нощта настръхва от ужас…майка, с най-малкото си от три деца заплашва да скочи от балкона на жилището си в Благоевград! Това се случи неотдавна и на фона на предстоящите избори, новината профуча през медийното пространство като кометата “Хейл-Боб”.
Отчаяна съм, не мога да се грижа за децата си, сготвила съм останалия ми половин пакет макарони, с тях не мога да нахраня и трите, избирам кой да яде и кой не. Това е крещяла жената, докато е била на ръба между живота и смъртта. Тя има две момчета и момиче, а мъжът й живее на село. Не мога повече, мъжът ми е безработен, гледа си само цигарите и ракията, никаква помощ отникъде. Кажете ми, какво да правя, може ли така да се живее….!?
Как да се отговори на толкова дълбок душевен вопъл? Какво можем да кажем на тази жена? Нейният вик е толкова силен, толкова разтърсващ, толкова искрен, толкова ужасяващ, че ние просто блокираме, времето сякаш спира, пространството се нажежава почти до огнено бял крясък.
Какво трябва да накара една психически нормална жена, да стигне до там-да иска да скочи с детето си и да се убият не един, а два човешки живота…?! Дали това, че й се е налагало да решава, кой да яде и кой не, дали само това…, а ако е само то…нима това е малко…!?
ХХІ век, България, 2013 г., Европа, Европейски съюз,…да продължавам ли…има ли въобще смисъл..!?
Вярно, наближават избори, въпреки това какъв е смисълът от тях за тази жена, която вече не е на ръба, тя отдавна е преминала отвъд ръба, тя се е убила, убила е и едно от децата си….в съзнанието си..! Тази психически нормална жена, вече не е нормална, защото е извършила двойно убийство-самоубийство на себе си и убийство на детето си. Ужасът е потресаващ, защото всичко това е извършено напълно съзнателно, съзнателно до безбожност, до безкрайност, до лудост…!
Хайде сега ми говорете за политически програми, предизборни лозунги и слогани, говорете ми за “нормалности”,….”ДА на нормалността!”, казва една политическа реклама,…добре де, ДА, ама КОГА….!? Ние вече сме ненормални, за каква нормалност говорим въобще…?!
Говорете ми за мерки срещу безработицата, говорете ми за това “да си върнем България”, говорете ми за “три стъпки, които…”, говорете ми,…говорете…! Аз обаче не мога да Ви чуя, защото съзнанието ми е блокирано. Не мога,…не мога да проумея, как е възможно да сме толкова жестоки към самите нас, кога стана това, как стана…!? Тази жена, която иска да скочи от терасата си с едно от децата си не е луда, тя е докарана от съвремието ни до такава крайна точка на отчаяние, от където сякаш няма връщане назад! Това е алгоритъмът на психическото разболяване, ето така хората от нормални стават ненормални, от безизходицата, безпътицата, безтегловността…, когато стъпят на ръба, когато вдишат адреналина на момента, когато усетят смъртния вятър в лицето си, когато пространството се смалява, смалява, смалява, докато напълно изчезне…завинаги…!
Няма смисъл от много приказки, след като думите по-горе говорят, не, те направо крещят сами за себе си! За първи път просто няма какво повече да кажа,….единственото, което ми идва сега, в този момент е: Господи, пази ни вече и от нас самите…!

Венцислав Жеков

за actualno.com