Снимка от профила на Пейо Колев във facebook.com
ИНТЕРВЮ
ХОБИ КАТО ПРИЗВАНИЕ
Влизаме в стар софийски апартамент, в самия център на столицата. Вътре е затъмнено. Мебелите са стари, но успешно реновирани и изключително стилни. На една такава маса е разположена и техниката на Пейо Колев-създателят на сайта lostbulgaria.com, в който можем да попътуваме във времето и пространството. Часовете тук сякаш се движат по-бавно. Намираме не просто сродна душа, но и професионалист-патриот, нещо, което считахме за отдавна изчезнал човешки вид у нас. Специално за читателите на в-к "България" г-н Колев сподели своите виждания за историята и достъпността до нея, както и някои актуални теми, касаещи народопсихологията на българина. Той представи и своето творение-lostbulgaria.com, където линейното време отдавна е изгубило традиционните си очертания.
- Г-н Колев, как възникна идеята за създаването на сайта lostbulgaria.com с такива уникални стари снимки?
- Идеята дойде, защото до тогава просто нямаше такъв сайт. Тръгнах съвсем на шега, със семйни снимки и такива, които съм събирал от интернет, както и снимки на военни самолети. В един момент се оказа, че съм натрупал доста. Тогава си мислех, че 200 снимки са много. Част от тях бях ретуширал. Когато се зарови човек в процеса на възстановяване на една снимка, може да види един друг свят, който след това трябва да се покаже. Първоналачно пусках една-две снимки с обяснения около ретуша и детайли, които съм забелязал.
- Кога беше първият отзвук от Ваша снимка?
- Това беше, още когато пуснах сайта през 2009 г. тогава нямаше много материали и се компенсираше с естетски външен вид. Това оформление направи голямо впечатление. Аз съм художник и в този момент се занимавах с уеб-дизайн, което много ми помогна. В началото категориите в сайта бяха само по години. Само със 100-200 снимки първият ден имах посещаемост от 2000 души. Страшно бързо се разпространи новината за създаването на този сайт. Започнах да добавям категории. Първоначално имаше категории като "Бит", "Събития" и други такива. Сега вече категориите са над 500! До скоро не слагах в отделна категория малките населени места, но реших, че от където е снимката, тя трябва да бъде поставена в съответна категория. Може да е само една снимка, но няма значение, защото така е коректно. Постепенно въведох категории по професии, а събитията започнаха да се разделят на по-дребни и по-конкретни категории. Вече имам дори отделни исторически дати. Този сайт постепенно се превърна в историческа медия. Хората имат очаквания на определени важни дати да се публикуват снимки от събитието.
- Как се издържа едно такова наистина удивително професионално и патриотично начинание?
- Главният проблем не е, че издръжката ни е скъпа като действие, а че отнема доста време. Аз имам само две реклами, едната е на филхармонията и е срещу пропуск за посещения и другата е на едно любимо мое заведение, където сме се разбрали да аранжираме със снимки стените. То е в къщата на Мара Белчева. Името на заведението е "Before & After", което пряко кореспондира с идеята на сайта.
- Кой има най-голям интерес към сайта lostbulgaria.com, освен разбира се хората, които предоставят части от личните си архиви и очакват да ги видят както се казва "на бял свят"?
- Всички имат голям интерес към този проект. Държавните институции обаче мълчат като риби.
- Би ли могло именно държавните институции да ползват снимки от този сайт срещу заплащане и по този начин и те да печелят от придобиване на уникати и сайтът да печели като събира снимки и подпомага дарителите?
- Трудно е, това все пак са институции с определени бюджети. Моят сайт на практика се състави от лични архиви, което към този момент е иновация. Имам предвид също така и лични колекции от картички, списания и други. Това са архиви с личен произход. Голям интерес има от медиите. Оказва се, че когато трябва да се действа бързо за някакъв репортаж, например, никъде няма такъв бърз достъп, освен при мен. Непрекъснато ме търсят, телевизии, вестници и издатели.
- Какви са условията да се ползват снимки от lostbulgaria.com?
- От тези, които изкарват пари от публикуването на снимките, искам да ми се плати, защото така е редно. Аз постоянно купувам снимки от антиквари, битаци и аукциони. Давал съм много снимки и за дисертации, както и на студенти. Не изисквам хонорари за снимки, когато те се позват с идеална цел, без от това да се печели.
- Лесно може да се свали една снимка от сайта. Не е ли добре пак да се свалят безплатно, но в по-малък формат, за да се защити по някакъв начин Вашият труд, а вече, когато се заплати, да има възможност снимката да се свали в цял обем?
- Компромисът между популярността на сайта и риска от кражби е реален. Това е въпрос на лично виждане. Няма да намаля качеството на снимките, защото, за да се покаже едно нещо добре, снимките трябва да са големи. Има няколко издателства, с които работя регулярно и съвсем коректно.
- Коя е най-интересната и вълнуваща за Вас лично снимка?
- За мен лично най-интересните снимки са тези, които са най-стари, правени в България, от края на ХІХ в. Все още се опитвам да намеря снимки от средата на ХІХ в., защото фотографията навлиза тук от 1840 г. това е едно пътуване във времето, което е безценно. Човек приема света през очите си. Едно е да се прочете нещо, друго е да се разкаже, но най-въздействащо е да се види.
- Има ли възможност инициативата ти да бъде субсидирана, да бъдат открити работни места?
- Това ми е голяма мечта, да успея да финансирам сайта. Имам няколко души, които работят тук на ентусиазъм. Капацитетът на този сайт е да стане поне десет пъти по-голям, но за това трябва да се открият работни места. Хората си ценят времето. Тук се повдига един много важен въпрос за дигитализиране и цифровизиране на цялото историческо наследство, което е под формата на фотография.Това у нас се прави частично в музеи и архиви, но всичко е неорганизирано и неструктурирано. Най-големият проблем е, че няма обучени хора за това. Няма и система, по която да се работи. Тези снимки трябва и да се използват, не просто да се сканират. От страна на любителите има голямо желание да се презентира миналото, от страна на институциите не зная, дали има желание, но очевидно няма възможност.
- Може ли да получите съдействие от Историческия факултет на Софийски университет "Св. Кл. Охридски", например, там има специализирани катедри, които биха могли да помагат при определени параметри на взаимодействие?
- Откровено казано, не съм търсил такова съдействие, защото съм наясно, че и те трудно биха съдействали, защото имат ограничени бюджети. Бих искал да помогна за обучение на кадри обаче. Ние искаме хората да познават историята и да уважават произхода си, но за това е необходимо повишаване на достъпността до историята и до миналото ни. Аз вече съм обучил доста хора. Мисля, че един специализиран курс към някоя от катедрите в Историческите факултети в университетите, може да изиграе доста положителна роля и да подпомогне процесите на достъпност, за която говорим. Не е толкова важно да знаеш да работиш с "Photoshop", но трябва да знаеш, къде и как да пипнеш с него. Това наистина е незаменима програма, която върши чудеса, като поправя дори механични повреди.
- Кой е най-запомнящият се случай, когато са Ви предоставяли снимки?
- Те са много. Първият най-знаменателен случай беше с правнучката на министър-председателя Васил Радославов-Франсоас Волц. Тя живее във Франция. Нейният дядо е бил фотограф при цар Фердинанд І. Именно тази жена ми предостави невероятни снимки от Балканската война на фотографа Георг Волц.
- От къде е достъпен сайтът lostbulgaria.com, може ли да се види от САЩ, например?
- Да, напълно. Имам посещения дори от Малайзия. От Америка и от Германия имаме най-голяма посещаемост.
- Ако наши емигранти в САЩ имат желание да изпратят снимки, как могат да ги сканират и да ги изпратят до вас?
- В сайта има секция, която е озаглавена "Как да сканирам". Там е описан алгоритъмът за сканиране и съм обяснил, защо трябва да бъде така и как да бъдат изпратени снимките. Най-лесно е чрез свободните файлови сървъри. Много хора са ми изпращали снимки от Америка. Наскоро правнук на генерал Калин Найденов ми донесе уникални снимки. Бих се радвал да направим и съвместна фоторубрика с вестник "България". В момента на сайта има над 5 хил. снимки. Могат да ползват снимки и по този начин да си бъдем взаимно полезни. Аз вече работя по такава схема с няколко български издания, срещу реклама. Освен това в сайта има и много емигрантски снимки. Предполагам, че това може да бъде интересно на читателите в САЩ, а и не само там. Българите изпитват доста голяма носталгия по родния край. Ако нашенците не се връщат постоянно, България започва да им липсва. Ако пък се върнат за постоянно, съжаляват, защото животът тук все още не е това, което можеше и може да бъде. В сайта също има цяла секция за руската емиграция в България, става дума за белогвардейците.
- А защо точно lostbulgaria.com, как измислихте името, впрочем, доста точно е като описание на това, което може да се види вътре!?
- Името дойде съвсем случайно. Първо го измислих на английски, заради домейна. След това така си остана. Изгубени са много неща, не само територии, но дори и вътре в самите нас. Хората нямат време, лесно забравят. Когато нямат време, те нямат и интерес. Всичко е заето от бита, за да оцеляваме. Днес тази дума, "оцеляване" е много глупава, като имаме предвид хората, какво са преживели през войните и наистина са оцелелявали. lostbulgaria.com всъщност се опитва да ни върне изгубената България.
Венцислав Жеков
кореспондент на в-к "България" в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар