ЖЕНСКИ ХОР „ХРИСТИНА МОРФОВА” ПРАЗНУВА 80-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ

Женски хор "Христина Морфова"
Снимка: Добромир Георгиев

Имаше един хубав български филм от края на комунистическия период в България, който се казваше „Да обичаш на инат”. Хващаме се именно за заглавието, за да кажем, че освен да се обича на инат, може и да се пее, сякаш пак на инат! За какво става дума?

Става дума за женски хор „Христина Морфова” при Народно читалище „Д-р Петър Берон-1926” - София. Това е една група жени, един мъж-солист и един пианист, които съществуват сякаш на инат! Те имат богата програма, участия в цялата страна, а също и в чужбина. И всичко това го правят напълно доброволно, без заплащане, дори понякога се налага самите те да си плащат пътя, или друга част от пътуването. Какво излиза, че за да пееш, за да покажеш изкуството, на което си способен, за да представиш страната си в чужбина, си плащаш…!

Попитах някои от хористките и те споделиха, че понякога получават малък хонорар от членския внос, вероятно от читалището, към което се водят, или пък имат частичен спонсор. Иначе самите те си бъркат в джоба, за да пеят…! Това е наистина нещо уникално в днешно време, когато всеки гледа да спечели от нещо, когато върши  дадена дейност. В същото време, едни жени, са готови да извадят пари,  за да пеят пред своята публика и забележете, това не е хор от преди пет, или десет години, а са създадени в далечната 1936 г. !

Сякаш на инат, тези жени и мъже съществуват, въпреки абсурдите на нашето време, тях ги има, има ги заради самите тях -  и защото са талантливи, и защото са упорити, и защото искат да ги има, и защото са готови дори да си платят, за да съществуват и това именно им прави чест!

Женски хор „Христина Морфова” е създаден, както отбелязахме преди 80 години, за увековечаване на името на известната българска певица Христина Морфова – „българският славей”.

Под ръководството на именитата диригентка  проф. Лилия Гюлева  (1933-2003 г.), хорът се утвърждава като един от най-добрите български състави. Той е първият български хор, донесъл на страната ни първа награда от международен хоров конкурс-1965 г. – Ланголен/ Великобритания. Носител е на лауреатски звания и златни медали от национални фестивали и от международни хорови конкурси: Ланголен и Мидълсбро/Великобритания, Варна, Лайпциг/Германия, Гориция/Италия, Толоса/Испания, Анкара/Турция,  и други.

Хорът е концертирал с успех в Чехия, Словакия, Унгария, Германия, Холандия, Италия, Гърция, Израел, Македония, Румъния, Белгия, Австрия и други.

Има реализирани студийнии документални записи в радио София, радио Бремен, Холандското радио, както и  - издадени грамофонни плочи, CD-та и ТВ-филми.

С една дума, традицията си казва думата и днес тези певици и певци обикалят страната и чужбина, за да радват публиката, която цени този вид певческо изкуство. И всичко това е на напълно доброволни начала. Не само това. Те пътуват, а когато пътуват на концерти посещават историческите забележителности. Така това се превръща в нещо като мисия за национална гордост и за формиране и поддържане на национално достойнство. Те не просто пеят, те живеят с България в сърцата си, така се подържат живи и така подържат своята национална принадлежност чистоплътна, за разлика от много други българи в нашето съвремие и в страната, а и вече в чужбина!

Последният концерт на женски хор „Христина Морфова” беше в град Кюстендил, на пролетния празник на хоровото изкуство. Те взеха участие заедно с Вокална формация „Неразделни” и Туристически хор „Осоговско ехо”.

Сред изпълненията им, предвидени по програма бяха и: „Родината е в моето сърце”-Милко Коларов, текст – Лили Ябанджиева, „Две хубави очи” – Иван Жеков, текст – Пейо Яворов, „Драгана и славеят” – Филип Кутев, текст – народен, „Урок по гъдулка” – Николай Стойков, текст: Веса Паспалеева и много други песни, които оставят трайни спомени в съзнанието на ценителите.

Диригент на женски хор „Христина Морфова” е Таня Никлева-Владева. Тя е завършила хорово дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, в класа на проф. Лилия Гюлева. Работи с този хор от 1993 г. и е негов диригент от 1996 г. Носител е на множество награди, сред които и І-ва награда от І Международен конкурс за млади хорови диригенти – Будапеща/Унгария, 2001 г.

Тези жени, които на пръв поглед са като всички останали, забавляват се, смеят се, шегуват се, когато излязат на сцената сякаш ставата други, сякаш сърцата им затуптяват в едно общо сърце и гласовете им са така умело спяти, че звучат като един глас, като гласът на природата, сякаш слушаш песента на славеите пролет, когато ухажват своите любими….!

Смехът и закачките в автобуса изведнъж изчезват и се появяват едни обаятелни дами, облечени в червено и черно, като по Стендал. Те заживяват своя паралелен живот на сцената, а после, после са си пак същите, шегуват се, смеят се, забавляват се…! Някак неусетно, ненатрапчиво, спонтанно, песента извира, за да започне свой собствен живот.  

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София