СМЪРТТА НА ЕДИН МАНАСТИР!

Маломаловският манастир умира, всъщност, той е умрял преди години още! Тази пролет посетих мястото още веднъж и се ужасих, че арката над входа на някогашната трапезария в манастира вече се е срутила под тежестта на годините и снеговете през зимата!

Костите, които намерих преди година, които са човешки кости и които прибрах в една ниша в олтара, като оставих надпис да не се оскверняват, отново бяха разхвърляни по пода в църквата. Очевидно не е човек причината за това, явно животно влиза през счупения прозорец от южната страна на храма. Надявам се докато успея да се организирам да отида отново до там, за да поставя преграда на този прозорец, поне да не влизат животни вътре, да не падне църквата до тогава!

Питам се, къде е Синодът, къде е Софийската митрополия, която би трябвало да се грижи за паметниците от така наречената Софийска мала Света гора!? Маломаловският манастир е един от основните, един от най-важните паметници от този ансамбъл от храмове и манастири!

Сградите за гости, които са били от източната страна на църквата в двора на някогашния манастир, вече са само каменни основи, а тук е имало двуетажни сгради с еркерно разширение. Трапезарията е на път да се превърне в куп от дъски и кал. Всеки път, когато отивам до манастира, си мисля, как ще го заваря напълно заличен от тежестта на времето и от безхаберието на Църквата ни, но и на обществото ни…!

Защо няма някой, който е специалист, защото аз не съм такъв, който разбира от еврофондове, да кандидатстваме и да спасим това място, другото вече е загубено, поне църквата да се спаси и съхрани, реставрира и оприличи. Мястото в момента е ужасяващо самотно и изоставено от всички. Дори пътят до там все по-трудно се намира!

До манастира, в ляво от чешмата има аязмо, което едва тази пролет видях, въпреки ,че ходя там от поне две години! Аязмото е напълно заличено пролет и лете от треви и храсти. Сега го видях, защото отидох преди да се раззелени природата! Това е кощунство, да забравим и изоставим едно такова свято място, което е нашата собствена памет!!!

Не зная, какво повече от това мога да направя – да затворя с нещо счупения прозорец, за да не се осквернява църквата и костите вътре от диви животни, както и да занеса Библия, свещи, съдове, с които някой да може да пие вода от чешмата!? Някои неща направих, други предстоят, но сам не бих могъл да спася това място, нужна е намеса на институция, най-вече – на Църквата! Мога да помогна с това, с което мога – да пиша, да популяризирам, да участвам и с труд! Заради това се питам, къде е Църквата ни…!? 

Захванала се е с един тон дивотии, да се занимава с йоги, Мадони, гей-паради, а през същото това време един уникален манастир с уникални стенописи, буквално загива.

„Богородица ширшая небес” се вижда все по-слабо в надолтарното пространство, част от стенописите в дясно, от южната страна на храма почти вече ги няма, единствено Христос „плаче”  сам в една олтарна ниша в лявата страна на храма, сякаш оплаква манастира, който постепенно се поглъща от храстите, дърветата и треволяците наоколо.

         Дано следващият път, когато успея отново да отида до там, да я има поне църквата, защото и тя отдавна се поддава на времето…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"