Снимка: ЕРА/БГНЕС
От доста време ни залива информация, че еди къде си било установено огнище на опасния вирус ебола, къде ли не из Европа имаше такива случаи, които се оказаха блъф, но все пак разбуниха достатъчно духовете. Е, дойде и нашият ред. Новините гръмнаха, че болен с ебола вече е и в София. Оказа се ситуация тип „Да, ама не“, не били компютри, а компоти, но все пак се изплашихме.
Може би трябва да си признаем, че изтерясахме и граждани, и общество, ама и журналисти! Да, опасен е вирусът, не сме застраховани, защото сме част от съвременния свят, възможно е и при нас да се появи болен с този вирус, но сякаш в четвъртък вечерта наистина попрекалихме и с репортажите, но и със страха...!
Покрай тази история обаче си зададохме и някои актуални въпроси, като например, до колко сме готови да посрещнем болен с ебола?
Министър Москов даде извънредна пресконференция, на която обяви, че приоритет за ведомството е информираността, и стана ясно, че „ще бъде изготвен нов алгоритъм за всички работещи в системата“. Това е чудесно, но защо до сега не е направено, след като месеци наред ебола „шета“ по света и всички държави вземат мерки, за да се предпазят?
Министърът обявява добра инициатива, но питаме, къде е бил предходният министър, още от времето на правителството на Орешарски, защо е проспал възможността, дори задължението да оборудва екипи, които да са в пълна „бойна готовност“ за ебола.
България не е остров, какъвто беше до преди четвърт век, вече сме реална и активна част от съвременния свят. Както не сме застраховани от тероризъм, така не сме застраховани и от ебола, колкото и да ни се вижда имагинерно това. Така си мислехме, че сме далеч от конфликти, но изведнъж взривиха автобуса в Бургас и се оказахме в ситуация на емоционално озадачени...
Проблемът не е от вчера, нито е от днес, но очевидно ръководството на здравното ведомство през последните месеци е било в летаргичен дискурс, защото едва днес, когато вирусът почти почука на вратата ни, се сетихме, че видите ли, имаме екипи, ама не са напълно оборудвани!
Иначе властта реагира адекватно, не можем да не признаем, че реакцията беше наистина професионална, дори и информацията към медиите течеше така, както се очаква – своевременно, официално и пълноценно.
Въпросният случай беше определен от министър Москов като „стрестест“. Сякаш наистина се стресирахме като на тест, проверихме се, дали можем да понесем еболата психически. И ако реакцията на всички в обществото беше адекватна, то готовността на медицинските звена явно, не е напълно адекватна на ситуацията, не защото не са добри специалисти, а защото нямат достатъчно оборудване и инструменти. А ебола дебне, спотайва се смъртоносно по границите ни и само чака да си намери пролука в оградата, с която уж си мислим, че спираме бежанците от Сирия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар