ДЕЙСТВИЯТА НА КАНОНИЧНИТЕ ЦЪРКВИ СА В ОСНОВАТА НА СТАРОСТИЛНАТА АКТИВНОСТ

Действията на каноничните православни църкви са причината за развитието и разрастването на старостилните общности, твърдят богослови.

Старостилният алианс беше организиран в последните няколко годни. Той не е сектантска общност, където има саморъкополагане. Старостилната църква в Гърция води своето начало от редиците на Елдската архиепископия. Недоволни митрополити на тази архиепископия, които не са били съгласни със смяната на календара, се отделят.

Ние в България не ползваме Григорианския календар, както се твърди. Новият стил не е равен на Григорианския календар, новият стил е поправен Юлиански календар. Някои твърдят, че Юлианският календар е правен от Юлий Цезар, той  неточен от астрономическа гледна точка и заради това трябва да се вземе правилният Григориански календар. Вместо да се вземе той, се прави една компилация между двата календара и се получава това, което се ползва сега.

Дори и Тодор Живков си е оставил отпечатъка с някои промени и празници на Светци, като Гергьовден, който не можело да се мести от 6 май на 23 април, както е по нов стил.

Въпросът е, какво налага поправката на Юлианския календар, който е бил в употреба толкова много години и защо, когато се казва, че е по-добрия, не се взема цялостно, а се вземат определени части от него?!

От астрономическа гледна точка се твърди, че Юлианският календар е неточен, но той никога не е претендирал да е астрономически точен. Единствената църква, която ползва напълно Юлианският календар е Финландската автономна православна църква. Там има две православни църкви, едната е към Вселенската патриаршия, а другата е към Московската патриаршия. Тази, която е към Вселенската патриаршия празнува всичко по Григорианския календар, дори Пасхалията и неподвижните празници около Великден и Великден е като при римокатолиците.

Всички останали сестри-православни църкви гледат с едно огромно подозрение по отношение на тази Финландска църква. Защо Финландската църква, която изпълнява в пълнота тази идея от 40-те години на миналия век, а именно за подмяна на „грешния” и „остарял” Юлиански календар със „съвършения” Григориански календар, води до такова подозрение и едва ли не почти нежелание за общение с клирици на Финландската православна църква?

Със създаването на Старостилния алианс се създаде една паралелна православна църква в пълнота и съвършенство. 

Този алианс се създаде през последните няколко години,  с развитието на най-големите старостилни общност, които бяха в Гърция, Русия и в Северна Америка. Православната общност в Северна Америка е много голяма, тя основана от московския патриарх Тихон след революцията. Патриарх Тихон и Светият Синод на Руската православна църква издават специално решение, с което освобождават йерарсите, архиеретие, които са извън територията на Русия, от подчинение на патриарха и Светия Синод, които са в Русия. Те са знаели, че болшевиките ще превземат всичко, дори и църквата и така те са им разрешили да продължат нормалното си съществувание. 

Те са знаели, че в един момент някой от патриарсите ще бъде принуден да ги отлъчи, или да ги прокълне и така те са гарантирали техния каноничен статут. Тази голяма група е колкото гръцката група, която е отделена около 60-те години на миналия век.

Най-големият проблем винаги е бил икуменическата активност на сестрите-православни църкви. Под претекста, че се води диалог за обединение, се извършват действия , които са смущаващи. Светите апостоли са указали, как може да се общува в духовен план с неправославни и са забранили категорично съвместни молитви, а на всичките тези асамблеи, които са извършвани на така наречения Световен съвет на църквите, са  извършвани така наречените икуменически богослужения, нещо което е категорично забранено от древните отци на църквата.

Едно е да се съберат хора и да обсъждат Свещеното писание, но богослужението е съвсем друго. Те са се молели съвместно, заедно и това не е ставало нито тайно, нито скришно, то винаги е било открито и явно и това все повече е смущавало вярващите. Клириците на поместните православни църкви, които са с по-будна съвест, не са искали да участват в такива неща. В Свещеното писание пише, да не се участва в делата на тъмнината. А какво излиза?

Извършвана е била дори така наречената икуменическа литургия, което е ерес. В светата Литургия неправославни, или инославни не могат да участват.

Светата литургия има две части и неправославните могат да присъстват само в първата част. Това е така наречената „литургия на словото”. Втората част се нарича „литургия на верните”, тези, които са кръстени и са членове на Светата православна църква. В тази част може да присъстват само и единствено православните. Заради това дяконът, или ако няма дякон – свещеникът, когато приключва първата част на Литургията, казва – „Вие, които сте оглашени излезте!”. Това означава, че тези, които не са кръстени православно трябва да напуснат, защото настъпва втората част.

Всички обичаме останалите хора, няма човек, който да е християнин и да мрази останалите хора. Никой не мрази римокатолиците, нито протестантите, или инославните, но не може Вселенският патриарх Вартоломей да прави такива брутални демонстрации, както беше на последната среща с папата във Фенер, в Истанбул. Когато казаха „да възлюбим един друг, в единомислие да изповядаме”, хорът пее „Отца и Сина и Светаго Духа”, тогава в Светия олтар по традиция духовниците се целуват по бузите, като това е така нареченото Христосване. 

Старшият казва „Христос е между нас”, а младшият казва „Е и ще бъде”. Преди да се Христоса с присъстващите и съслужащи с него архиереи, Вселенският патриарх излезе от Светия олтар, през царските двери и отиде да се Христоса с римския папа, който не е православен архиерей. Това е брутално нарушение на всякаква църковна дисциплина. Така се признава, че римският епископ е архиерей на Светата православна църква, а той не е. Предишният папа Бенедикт, когато отиде във Фенер му пяха „Многая лета”, полихронно. Това е абсолютна глупост. Дяконът го упоменава като папа римски. Той обаче не е православният епископ на гр. Рим.

Тези действия смутиха монасите от Света гора и те скоро отправиха критично писмо към Вселенския патриарх, като го помолиха за въздържаност спрямо римския епископ, папата. И въпреки, че той  прави много полезни услуги на Вселенския патриарх, подарява му свети мощи, въпреки това, той трябва да се държи с него като с неправославен. Той може да го уважава и почита като глава на една държава, защото римският папа е държавен глава на Ватикана, но не е православен епископ.

Алиансът на старостилците настоява за чистота на православната вяра  да не се приемат нововъведения, защото Християнството не е философско учение или доктрина, която търпи градация и развитие. Това е една консервативна по своята същност общност.

Проблемът с календара се явява функция на икуменическата активност. В желанието си да угодим на римокатолиците и не на последно място и на протестантите, се правят всевъзможни отстъпки и те са непоносими. Дори и половин крачка не може да се направи назад. Не е толкова важно, дали ще празнуваме един светец на 11-ти или на 24-ти, а най-вече е важно отношението към инославните. Не може да се влезе в молитвено общение.

Един от манастирите на Атон-Есфигмен дори се отдели от общението с останалите 19 светогорски манастири и мина към Старостилния алианс.

От декември месец миналата година, българските старостлци са изпратили документ, за да влязат в общение със Старостилния Синод на Гръцката старостилна църква, Синодът на противстоящите, на митрополит Киприян.

Идеята е не да се създава сектантска група, а нещо, което е автентично. Никой не може да се усъмни в каноничността на Руската задгранична църква. Тя е основана с решение на московския патриарх.

Имаше една група от задграничната църква, която се присъедини към Московска патриаршия. Техният йерарх, който сключи този акт почина скоро след това и мнозина видяха в това Божие наказание. Неприсъединяването на Руската задгранична църква към Московската патриаршия не е проява на непослушание и инат, а напротив, това е нежелание за обединение с една общност, доминирана от КГБ, без значение, как се казват властващите в Русия. Докато КГБ не отстъпи от Руската православна църква, тази много голяма църковна общност в Северна Америка, която има подразделения в Австралия, Европа и Южна Америка, категорично отказва да възстанови канонично общение.  

От Алианса на старостилците беше поставено изискване към нашите старостилци, епископ Фотий Триадицки, с помощта на двама епископи от Руската православна църква с глава митрополит Рафаил Московски и на цяла Русия, да се създаде структура на самата старостилна православна

църква, да се изгради Свети Синод. Църквите се управляват от Синод, а не от един епископ. Иска се също така и ръкополагане на още хора в епископски сан и да се избере митрополит, който да управлява Българската православна старостилна църква.

Самото отделяне на тези старостилци става след смяната на календара, като основоположниците на това са архимандритите Серафим Алексиев и Сергий Язаджиев. Те са и доценти от Богословския факултет. Те си подават оставките и отиват в един руски, белогвардейски манастир, в Княжево. Там започва отделянето на тази църковна общност. Патриарх Максим беше антиикуменист, но беше и неявлен, но фактически привърженик на стария календар. Тези двама архимандрити всъщност поменаваха патриарх Максим по време на богослужение, защото виждаха, че той е истински православен.

От Световния съвет на църквите ние излязохме, защото така настояваше патриарх Максим. При настоящия патриарх Неофит, икуменическата активност на БПЦ е възстановена.

Сръбската православна църква също е доста активна в икуменизма.

Почти на всички богослужения на Вселенския патриарх присъства някой кардинал, римокатолически архиепископ, които са сложени на трон и са признати като православни. Това обаче не е редно.

В Италия митрополит Генадий служи и накрая дава нафора на римокатолически архиерей, което също не е редно. Благодарение на личността на папа Йоан ХХІІІ, който е живял  много време в България, католиците признават всички тайнства на православната църква, съответно възприемат православния храм като действителен християнски храм, както и тайнствата и християните, като истински християни. На православните християни им се разрешава да вземат свето причастие в римокатолическа църква, но православната църква никога не е имала такова решение за католиците.

За фейсбук-групата "Православни новини"