Изследване на "Екзакта Рисърч"
от края на 2013 г. показва, как авторитетът на Църквата е паднал с над 20%.
Констатира се, че изборът на нов, тогава, български патриарх, постепенно се
компенсира от набиращи сила скандали. Това се отразява и личния рейтинг на
самия патриарх, който губи близо 12% от одобрението си.
И понеже сме наясно, че ще бъдем обвинени в
„погражданстване” на Църквата, бързамe
да уточним, че сме запознати с факта, че социологически изследвания едва ли са
нещо, което вълнува особено много хората от самата Църква, още по-малко пък –
личния рейтинг на патриарха.
Така или иначе обаче, тези данни показват мястото на Църквата в обществото,
както и начина, по който хората я възприемат. Това е измерител на общественото
мнение, което ни демонстрира движението на институцията в скалата на
обществените нагласи и ако това не касае толкова Църквата, то определено касае
обществото.
Година по-късно отново се появиха скандали във
връзка с избора на нов епископ. Архимандрит Дионисий беше посочен за Стобийски
епископ. В същото време това е човек, чето име беше обилно забъркано с
архондисването – производството на архонти в Църквата, а това е пряко свързано
със западното рицарство, нещо, което далеч не е православно.
При това тази дейност се извършва абсолютно открито,
не тайно. В същото време обаче, Уставът на БПЦ, в чл. 190 казва, че сред
църковните провинения са и „молитвено и евхаристийно общение с инославни и
иноверни”.
А ето и какво казва д-р Николай Михайлов в статията си „Реакцията на варненските миряни беше възхитителна”:
„От тук нататък ще трябва
очевидно миряните на БПЦ и не само те, в широкия граждански свят, да имат
готовност за отпор. Това е много важно - персона по персона, назначение по
назначение. Има една нетърпимост, с която концесия вече не може да бъде
правена, не може да бъдат правени повече отстъпки на такъв тип безотговорно и
нагло поведение на тези, от които властта в България зависи”.
По този начин д-р Михайлов показва, че обществото
трябва да има мнение по процесите в Църквата, защото Църквата това сме и ние, нали
Тя е Бого-човешки организъм.
Странно е обаче това, че въпреки тези утежняващи ситуацията
обстоятелства за избор на нов епископ, един от най-ревностните за чистотата на
Православието митрополити, Николай Пловдивски, гласува „ЗА” хиротонията. Архимандрит
Дионисий се явява и обект, и субект на проблема.
По повод позицията на дядо Николай, ето какво казва Горан Благоев
в статията си „Формално властта в църквата е у дядо Неофит, но Николай диктува
дневния ред в Синода”: „Патриархът
смята, че трябва да балансира, с всеки да е в приятелски отношения, на всеки да
угоди. И в един момент се опасявам, че вместо да балансира църковния кораб,
дядо Неофит така го люлее, че корабът може в един момент да потъне.
Той /Николай
бел. на автора/ просто умее
много умело да се възползва от ситуацията, която е в Синода. Там са все хора,
които в определени моменти дори и един по-рязък тон може да ги сложи на място,
да ги стресне. Освен това, синодалните старци очевидно са впечатлени от
неговите контакти с бизнеса и финансовите кръгове, които той познава и които
безспорно го подкрепят”.
Точно така се случват нещата в Църквата, с малко
по-рязък тон и се постигат определени цели. Това е колкото добре, толкова и не
добре, защото понякога именно тонът определя начина на комуникация.
Колкото до рейтинга на Църквата, той няма да стане
по-добър, докато и митрополитите, и патриархът се люшкат от една в друга
крайност, от това да изберем за епископ човек, който се занимава с
архонтмейкърство и после да го заклеймим. И пак казваме, не архимандрит
Дионисий е виновен за това, виновни за
това са всички онези, които уж са за чистотата на Православието, пък после
гласуват по меко казано странен начин.
Обеснянието от Синода тогава беше, че когато някой
се поправи, то той има право да заеме даден пост. Да, така е, само че, когато
наистина се поправи, когато посочи, че съжалява за това, което е сгрешил, а тук
такова извинение и съжаление не е показано, напротив, твърди се, че това е
нещо, което е правилно. Ами по тази логика, ако един убиец каже, че съжалява за
това, което е извършил, дори и да го каже напълно осъзнато и от сърце, то
трябва ли да му се прости…?
Архонти има и в другите църкви, но това са например
дългогодишни певци, които „на конец жизни” са удостоени с архонтско звание, за
благодарност към богополезната им дейност.
Едва ли предоставянето на едни съмнителни пари от
още по-съмнителен бизнес на напълно съмнителни хора е достатъчно морално
основание същите тези хора да стават архонти – демек – по-особени, по-близки,
по-вътрешни на Църквата! И защо да са такива, защото са откраднали повече, или
защото не са ги хванали /все още/, или и заради двете..?
Толерирането на такива хора далеч не е дори и
елементарен признак, да не говорим за повод те да се превръщат в архонти на
БПЦ. А онези, които ги „произвеждат” в такива, не бива да бъдат акламирани,
защото те не са достойни!
Духовното общение с масони и рицари е неправославно,
то е богоборческо, защото тези институти са против Бог, те го оборват, те се
конкурират с него! Е, къде е тогава православното в извършването на архонтски
обявявания, с рицарски мантии и в условията на масонски ритуали..!? Що за
Православие е това..? А и що за православни митрополити са онези, които го
подкрепят и дори участват в извършването му…, къде явно, къде скрито, къде
лицемерно…!?
Именно това е една от основните причини, поради
които авторитетът на Църквата се руши, защото такива примери са лоши! Авторитетът
пада, заради самите хора, които са вътре в Църквата, нейният авторитет не се
руши отвън, а именно отвътре!
За фейсбук-групата "Православни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар