Българите сме по природа луди глави. Такава ни е психологическата история. Барутлии сме. Напоследък обаче придобихме и още една черта на характера ни, която е на път да се превърне в хронична-научихме се да мразим. Да, вярно, още Ботев беше казал: “…силно да любят и мразят...”, но сякаш напоследък стана дори модерно да си “хейтър”. Това вероятно е една нова, гротескна форма на протест към всичко, тоест-анархизъм, вероятно е форма на младежка, а и не само, мода, вероятно е временно умопомрачение, или просто си е в кръвта на някои хора, лошото е, че стават все повече.
Интернет вече е една от големите сили в модерните общества. Именно там медиите си позволяват по-голяма свобода, а и именно там и форумите дадоха име на нова социална прослойка-“форумци”. Няма лошо, хората се информират и съответно коментират, което дава наистина ценна обратната връзка, да не говорим, че това все пак е и целта на една съвременна медия. В същото време обаче форумите все повече се изпълват в буквалния смисъл с помия. Понякога дори не чета статията, защото наистина миризмата става непоносима-и от самата статия, и от коментарите по нея, според зависи... ! И все пак, тази форма на двустранна комуникация прави интернет-медиите по-живи, по-реални и по-достъпни, в чисто психологически план, за хората. Именно заради това интернет като цяло е нов вид медия-най-голямата и най-модерната, която по същество формира и нов тип сила-социална сила.
Но, да се върнем на омразата! Българинът може и да е мразел, но днес като че ли вече му се иска да мрази. Той псува на пазара, крещи на пътя, вика и в къщи, кара се в работата си, той просто се капсулира единствено и само, за да мрази повече…! Мрази държавата, защото го ограбва, мрази съседите, зщото не спират да тропат, мрази града си, защото е мръсно, мрази хората, мрази себе си, мрази всичко!
Опитайте се да се огледата около себе си един ден в трамвая, в автобуса, по улицата,…пребройте хората, които са усмихнати. След това се опитайте и Вие да се усмихнете…! Вижте, колко хора ще Ви загледат, защото ще сте различен от масата останали начумерени и смачкани хора. За да не се засегне някой пак, че да ме погне по форумите, аз също съм от тези смачканите хора, но поне понякога се опитвам да се усмихвам, защото ми се струва, че така се чувствам по-добре. Може само да ми се струва, защото повечето казват, че съм гледал страшно! Е, как да гледам, като масово и другите ме гледат така…! Но, в случая “мое скромно великолепие” не е критерий.
Неотдавна мой приятел се завърна от Сан Диего. Да, след 12 години там се върна в България! Той е стресиран тук, защото всички много говорим, всеки иска да каже, …той да говори…, а кой ще слуша…?! Аз си направих труда да го изслушам, той постоянно се оглеждаше, защото някой го прекъсваше, но като видя, че го слушам се концентрира и така проведохме разговор.
Българите станахме освен хейтъри и дърдорковци. Такива като мен “тънтонят” по новинарските сайтове и останалите меди и сякаш наистина разбират от всичко-…”пенкелери”…/!/, а обикновено гребът от пяната, като пропускат останалото на дъното, а понякога именно там е есенцията от “ванилията” на комуникацията. Форумците също не спират, разбира се, винаги анонимни! Е, хайде да не се правя на папа Бенедикт XVІ, аз също съм писал анонимно тук-там…!
Всеки в тази държава мрази и дърдори, освен, че разбира от хидрокракинг, политика и футбол, естествено…! Пуснете си който и да е телевизионен канал, или дори и радио…, особено така наречените “бокс-офис”-радиа…, ми те просто не млъкват, то музиката не се чува! Постоянно някой дърдори и от телевизионния екран. Това било публицистика, ама каква публицистика, то си е жива “дърдористика”, при това постоянно, като радиационно облъчване. Особено страшно е обаче, когато това непрекъснато и не рядко високопарно и високонаучно дърдорене се “сноши” със ставащата ни присъща омраза. Тогава дори и професор Юлиян Вучков ще ни се види като водещ на “Море от любов”-тих, кротък и благ старец…!
Разбира се, имаме избор, просто да не четем, но нали сме модерни хора, уж-нов тип поколение, което посредством интернет, придобива за по-кратко време повече обем информация. Никога няма да забравя един случай от преди само няколко години. На тогавашното кръстовище пред телевизионната кула, бях в автобус № 120. Две коли чакаха на голяма опашка в задръстването и по едно време първият малко се забави да тръгне на зелен светофар. Вторият натисна клаксона почти до припадък. Първият пък се нервира и не тръгна и вторият излезе от колата и тръгна към него…с нож в ръката…! В този момент една бабка в моя автобус възкликна: “Боже, какви хора сме станали, ще се избием…!”. Слава на Бога, инцидентът се размина само с енергично споменаване на роднини по съребрена линия, както и не особено членоразделни неприлични намерения към тях и от двете страни…! Да, такива хора сме станали и не спираме да ставаме…! Когато касиерката в супермаркета без да иска ни таксува 0,10 лв. повече, сме готови да я обезглавим в буквалния смисъл. Не че не е виновна, но животът не струва 0,10 лв., нали…!?
Казват, че българите сме гостоприемни. Ако това е вярно, а аз вярвам, че е така, съдейки отново само по своя и от близкото ми обкръжение опит, то някак омраза и гостоприемство са оксиморони. Разбира се, не казвам, че трябва да плеснем с ръце и да се прегърнем, пишейки поредната глава от емблематичната “българо-съветска дружба”! Позволявам си само да кажа, че би било добре малко по-често, поне да се опитваме да се усмихваме, защото така животът може и да стане малко по-лек, въпреки кризата и въпреки всичко, не мислите ли…!? Макар да не мога да понасям един известен синоптик, който всяка сутрин ме кара да се усмихвам, а понякога дори ми се реве, все пак той е прав, си мисля…!
И накрая, преди да сме се отегчили, когато пишете коментарите си, проявете снизходителност, аз съм само един медиен дърдорко, щях да кажа: “цвят лилав”, който се опитва да мисли различно, за да провокира не омраза, а реципрочно друго мислене, пък ако не стане, здраве да е, защото ако не друго, “колумнист” поне е активна гражданска позиция…!
/ P.S. Изказвам специална благодарност на един от коментаторите на моите публикации тук! Благодарение на него стигнах до тези изводи и въобще до тази тема. Не мога да кажа кой е, защото обикновено е “Анонимен”…! /
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
За actualno.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар