СХЕМА НА СИГУРНОСТТА

Сигурността в една страна е едно от най-важните условия при възприемането й от света. Нивото на престъпност и корупция, както и честотата на всички видове наказуеми деяния са сред основните показатели за стабилността и реда във всяка една страна. Ето защо това е и основният критерий, по който бива оценявана страната.
Въоръжените сили и полицията са структурите, които имат предназначението да се грижат за опазването, а когато го няма, за създаването на реда. По този начин вътрешната сигурност на държавата оказва своето изключително важно влияние върху външния облик, който на практика я представя пред света. Държавата има свой паспорт и той се нарича имидж, който се изгражда в продължение на години, защото реалният имидж се нуждае от традиция, а такава може да се изгради много трудно, с много усилия и разбира се  постоянство в законодателната практика и висока отговорност в действията на органите за сигурност.
Трябва също недвусмислено да се посочи, че изграждането на системите за сигурност е процес, който носи отпечатъка и на определен начин на мислене, на определена нагласа в областта на възможностите за адаптация и възприемане на международно установените норми. Системите за сигурност представляват конгломерат от принципи, които трябва да се отстояват непрекъснато и това именно създава цялостния облик на всяка една държавна система за осъществяване на контрол.
След споменатото до тук, става очевидно, че сигурността в една държава е показател за нейната привързаност към международната система за сигурност, за която ще стане дума. В този смисъл ролята на Министерството на вътрешните работи в процеса на присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО е от особено голямо значение именно защото светът се нуждае от глобална система за опазване на реда и сигурността на планетата. Заедно с това следва да се посочи и значението на всички останали министерства, служби и специализирани структури, които чрез своето активно и професионално взаимодействие изграждат не само националната, но както това се признава от международните организации, и регионална система за сигурност.
За илюстрация на значимостта на разглеждания въпрос, би могла да се приведе като пример извадка от решенията на Съвещанието на министрите на страните – членки и страните кандидатки за членство в Евросъюза, проведено в Брюксел на 28 септември 2001 г. В него се подчертава един частен проблем, на фона на който може да се експонира в относително изчерпателна цялост въпроса за ролята на МВР за приобщаването ни към Европейския съюз. Трафикът на хора е явление, на което трябва да се противодейства с най–голяма решителност. Борбата с него представлява огромно политическо предизвикателство. Ясното осъзнаване на сериозността на проблема е задължително условие за прилагането на всека конкретна мярка.
Европейският съвет от Тампере прецизно изготви цяла серия от конкретни цели, които трябва да бъдат осъществени за постигането на “пространство на свобода, сигурност и правосъдие” в рамките на Европейския съюз. Това се посочва още в началото на решенията, които са взети на съвещанието. Сред основните цели фигурира ангажиментът за превенция и борба с всякаква форма на насилие срещу хората, което е залегнала в наказателното законодателство.
Следващото разширяване на Европейския съюз  ще засили още повече нуждата от съвместен подход. Днешните страни на произход и транзитни страни ще бъдат утрешните страни – крайни цели. Нещо повече, днешните страни – кандидатки утре ще играят важна роля при контрола по външните граници на Евросъюза.
Многобройни, драматични и повтарящи се новини непрекъснато доказват, че престъпността и ниската сигурност пораждат непоносими трагедии. Дълг е за всеки гражданин  да се бори решително срещу тези, които организират и извършват престъпления, или подпомагат дейности, свързани с подобни дейния.
Проблемът за престъпността, ролята на МВР и присъединяването на България към Европейския съюз засяга не само самата ни държава, но и региона. Освен действията на местно и национално ниво, днес усилията трябва да бъдат обединени на европейско ниво, за да бъдат по-ефикасни и взаимно допълващи се в провежданите политики. Действията трябва да бъдат по-добре координирани, а полето на общите действия трябва да бъде разширено, за да бъде осъществено едно истинско сътрудничество. Нужна е реална допълняемост на подходите и действащите лица.
Политиките трябва да бъдат провеждани на три основни нива. Първото е пренеция, второто – репресия и третото – подпомагане на жертвите. Реални резултати могат да бъдат постигнати само когато се работи и в трите аспекта. Това предполага осъществяването на конкретни мерки в многобройни области.
След конкретизирането на споменатите цели, министрите, присъстващи на заседанието на 28 септември 2001 г. се ангажираха да направят всичко необходимо за прилагането  на някои важни мерки. По отношение на борбата с трафика на хора беше решено, че това не е задължение на отделни хора, а изисква многостранно и допълващо се участие на много служби и обществени власти. Затова трябва да се действа по глобален и интегриран начин. М тази насока, един специфичен начцонален план за действия, придружен от механизъм за оценка, би могъл да бъде  много полезен, особено, ако държавите си обменят взаимно тези национални планове. От основно значение е държавите да разполагат постоянно с актуализирани сведения за развитието и характеристиките на миграционните потоци. Вече действа система SIREFI, която е една от първите стъпки в  тази насока. Държавите трябва да оказват активно съдействие на системата за ранно предупреждение и реакция, развита в рамките на Европейския съюз.
Създаването във всяка страна на звено за контакт между различните засегнати ведомства и на система за обмен на информация между звената, би позволило да се координират по необходим път действащите лица във всички области на намеса, но и да се развият специални компетенции чрез обмен на служители и на най-добрите практики. В този смисъл, като една евентуална част от общоевропейската система за сигурност, България може да осъществява много по-пълноценно контрол, както вътре в страната, така и на регионално, а от тук и на европейско ниво, което представлява важно условие за възприемането на сраната ни като една неделима част от Европа. Този процес се координира от Министерството на вътрешните работи, факт, който от своя страна идва да покаже за пореден път неговото изключително важно значение по пътя на България към европейските и евроатлантическите структури.
За да бъде осъществена ефективна работа, Европол трябва да получава от националните полицейски служби информация за произхода, маршрутите, начина на действие, пътните документи на замесени лица и организации, съгласно международната нормативна рамка и въз основа на Конвенцията Европол, което на практика представлява системата на общоевропейската полиция. На базата на тези информации и на други източници на сведения, Европол ще предоставя на държавите резултатите от анализите, които ги касаят, за да подпомогне действията, провеждани на национално ниво. Европол трябва да разгледа възможността за разширяване на своя ежегоден доклад по въпросите на престъпността, с оглед да се повиши ролята в тези процеси на превенция и репресия от страна и на страните-кандидатки за членство в Конвенцията и Европейския съюз. Единствено съвместен  подход със страните-кандидатки и страните-членки на Евросъюза би могъл да бъде напълно ефикасен.
Общата борба трябва да бъде осъществявана както на полицейско ниво, така и в рамките на съдебната взаимопомощ. Вече съществуват примери за открито и основано на доверие сътрудничество, което дава осезаеми резултати. Така е работната група на държавите на Балтийско море за организираната престъпност. Наред с държавите-членки, страните-кандидатки ще участват активно, веднъж годишно в осъществяването на съвместни широкомащабни операции и в краткосрочни съвместни действия, съсредоточени върху местата за преминаване на престъпници и високо рисковите региони.
Престъпността е недопустима и не трябва да бъде улеснявана от евентуални законодателни пропуски и несъвършенства. Защитата на жертвите и свидетелите, забраната на нелегалния труд, забраната на експлоатацията на проституиращи, надзорът и регламентирането на престоя на територията трябва да бъдат гарантирани от закона, за да бъде ефикасна борбата с престъпността. Това има значение в национален, регионален и общоевропейски план. Това отново се организира и координира от МВР и допълнително уточнява ролята на Министерството в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз. За засилването и улесняването на борбата с престъпността на европейско ниво е нужно съгласуването на националните законодателства в тази област, както по отношение на дефинициите, така и на прилаганите наказания.
Един от актуалните проблеми, които също са в областта на действие на МВР е борбата с корупцията. Правовата държава не трябва да толерира корупцията, която подкопава конкретното осъществяване на приетите политики на национално и международно ниво. В този смисъл, борбата  с корупцията участва пълноценно в борбата с престъпността въобще. Би било добре страните да обменят най-добрите практики и да осъществяват обмен на служители, специализирани в борбата с тези явления. Злоупотребата с власт от страна на официалните власти е един от основните проблеми на съвременните общества. Показател за това са високите нива на корупция както сред развитите, така и сред развиващите се страни. Равнището на корупцията в света достига критични нива. Това е най-ясното послание от корупционния индекс за изминалата 2001 г., който е изследван от Световната коалиция за борба с корупцията. Индексът отразява степента на усещане за наличие на корупция сред официалните власти и политиците. Данните за 2001 г., публикуване от неправителствените организации, които се борят с корупцията, обхваща 91 държави. Някои от най-богатите страни в света – Финландия, Дания, Нова Зеландия, Исландия, Сингапур и Швеция – постигат стойност 9 и дори по-висока от възможен вариант 10 за прозрачност в корупционния индекс,  като с това регистрират изключително ниско ниво на усещане за наличие на корупция. За България този индекс е 3,9, което на фона на общия списък от изследвани държави представлява едно задоволително ниско ниво на усещане за наличие на корупция. На едни от последните места са Камерун, Кения, Индонезия, Уганда, Нигерия и Бангладеш, където индексът клони към 1,0 и дори под тези нива, което представя едни застрашително ниски стойности на усещане за наличие на корупция, което на практика създава възможност за неконтролируемост на властите и политиците.
Една друга форма на борба с престъпността е организирането на кампании за превенция. Информирането на потенциалните жертви за реалните възможности за извършване н престъпления, както и за тъжното ежедневие на жертвите, чрез мултимедийни информационни кампании, визиращи възможно най-широка публика, вече доказа своята полза. Информационни кампании, съсредоточени върху рисковите групи в рамките на Европейския съюз, в страните-кандидатки и в трети страни, ще допринесат за предотвратяването на много разочарования и човешки трагедии.
Програмите за финансиране на Европейския съюз оказват голяма помощ в областта на подпомагането на жертвите. Тази практика обаче се реализира на ниво партньорство и членство в Евросъюза, което отново се организира от МВР и отбелязва неговата конкретна роля за присъединяването на България към него.
Широката употреба на фалшиви документи от каналите за трафик на хора и извършването на редица видове престъпни дейния е една доказана реалност. За да бъде по-ефикасен граничният контрол, борбата с това явление трябва да бъде водена от всички правителства, тоест не само на национално, но и на европейско ниво.
През последните години работата по изпълнението на приоритетите за Национална служба “Гранична полиция” /НСГП/ са непосредствено свързани с приетия през 1997 г. Закон за МВР и Националната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз – реализацията на основните задачи по преструктурирането, обучението на състава и оборудването за изграждане на съвременна и ефективна организация на управление.
През 2001 г. пътникопотокът през българските гранични контролно-пропускателни пунктове е нараснал с 7,5 % спрямо предходната година, което се дължи на отпадането на визовите ограничения за български граждани при пътуването им в страни от Шенгенското пространство и Република Турция. За 2001 г. през българските граници са регистрирани 15 302 434 преминавания на лица. Излезлите български граждани са се увеличили с 15,9 % спрямо предходната година, докато при влезлите  увеличението е 14,8 %. През изминалата 2001 г. са задържани общо 5048 нарушители на държавната ни граница. При опит за незаконно преминаване /извън зоните на ГКПП-тата/ са задържани 4315 лица, основно от Румъния, Афганистан и Ирак.
През 2001 г. служителите на НСГПса задържали 733 лица, опитващи се нерегламентирано да преминат през българските ГКПП-та. Въвеждането на визов режим за гражданите от Тунис, Грузия, Русия и Украйна доведе до рязко увеличаване броя на недопуснатите в страната граждани на тези страни. През 2001 г. не са допуснати да влязат в Република България общо 6763 чужди граждани,  нарушили паспортно-визовия режим.
След изваждането на страната ни от Шенгенския ограничителен списък и с оглед селективен подбор за вероятни мигранти, през 2001 г. значително е увеличен броят на недопуснатите за излизане от страната български граждани – с 68,0 % повече от 2000 г. Подобряването на професионалната подготовка на личния състав на Гранична полиция с цел достигане стандартите на страните от Европейския съюз е свързано с облекчаване на пропускателния режим  за преминаващи граждани от страните-членки на ЕС и засилване на контрола върху гражданите от така наречените “рискови” в миграционно отношение страни.
През 2001 г. на граничните органи на Република България са върнати официално 2089 лица, с 46,5 % по-малко от 2000 г., което се дължи предимно на предприетите ефективни мерки  от НСГП за превръщането на българските граници в бъдещи външни такива за ЕС и на свободното движение на български граждани в Шенгенското пространство.
През настоящата 2002 г. Национална служба “Гранична полиция” продължава да работи активно в изпълнение на залегналите приоритети от Концепцията за развитие на службата и критериите по  осигуряване на бъдещите външни граници на ЕС. Именно тук е мястото да се направи един анализ на значението на граничния контрол като част от общата система за сигурност и елемент на вътрешната политика, провеждана в съзвучие с международните норми именно от Министерството на вътрешните работи. Превръщането на границите на България във външни граници за Европейския съюз е нещо изключително важно, което колкото по-бързо се разбере, толкова по-бързо ще имаме реални шансове да станем пълноправни членове на ЕС.
Цивилизованият свят не би допуснал до себе си страни с неуредено законодателство и висока престъпност. В този смисъл нашата страна се стреми със своето законодателство в областта на поддържането на реда и сигурността да наваксва пропуснатото през годините и все повече се доближава до установените норми и практики в Евросъюза. Това е пътят, по който България върви неотклонно и един от най-съществените елементи от този път е МВР и ролята му в процеса на фактическото създаване на реални и актуални условия за присъединяване на страната ни към ЕС.
Изводите , които могат да се направят от сравнителният анализ  по данни на полицейската и съдебната статистика за един по-отдалечен период – 1999-2000 г. представляват интерес от гледна точка на ролята на МВР за присъединяването ни към ЕС и актуализацията на цялостната ни система за сигурност. На фона на отчитането  от полицията намаление на криминалната и икономическата престъпност през първото полугодие на 2000 г. спрямо същото на 1999 г., се наблюдава усложняване на структурата на престъпността и значителен ръст на някои от проявените й форми. Обемът на наказаната престъпност се е увеличил през първото шестмесечие на 2000 г. в сравнение с шестмесечието на 1999 г. , което сочи нарастване на ефективността на системата за наказателно правораздаване и наказателно преследване. Този анализ е бил изготвен от статистиката на МВР и Националния статистически институт.
Примерите, които могат да бъдат приведени по отношение на специализираните дейности в МВР и службите към него са безкрайно много. Вътрешната сигурност се нуждае от организация и такава е създадена в лицето на цялостната законодателна и практическа дейност, която развива МВР. Повече от ясно е, че ролята на Министерството на вътрешните работи за присъединяването на страната ни към Европейския съюз е особено голяма. Не е случаен и фактът, че отбраната и сигурността са сред приоритетните критерии за членство както в ЕС така и в НАТО. В този смисъл постигането на необходимите нива на сигурност и законодателна и практическа обезпеченост на поддържането на тези нива ще допринесе съществено за изграждането на подходящия имидж на страната ни. От тук има само една крачка към пълноправното членство в ЕС, защото надеждните партньори са търсени и именно те се интегрират в надеждните общности за европейска и световна сигурност.