МИНЕРАЛНИТЕ ИЗВОРИ В БЪЛГАРИЯ СА ЕДНО ОТ ЛИЦАТА НИ ПРЕД СВЕТА

 Природни богатства
 Страната ни разполага с 225 безценни находища на води


Минералните ни води са едни от най-ценните в Европа. Не сдлучайно България развива вече и балнео и СПА-туризъм. Това освен доходи, означава известност. Все повече хора осъзнават, че минералните извори у нас са не просто едно природно богатство, а безценно притежание, дадено ни от Господ, с което страната ни може да се гордее и да бъде полезна на много хора по света, за лечението на най-различни заболявания.
В България има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 л/сек. В Южна България те са 148, а в Северна - 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България - чрез сондаж. В Южна България във вид на извори са 82 находища и чрез сондаж - 66, а в Северна България преобладават чрез сондаж - 57 и във вид на извори - 20. Българските минерални води са средно и силно минерализирани.
В софийското село Железница се намира така наречената “турска баня”. Едва ли полусрутената сграда е останала от турско време, но хората така са я запомнили, което означава, че изворът тук вероятно е познат от доста стари времена. В същото време над тази “баня” в планината има още един извор на открито, където също има минерална вода. Хората познават тези извори, знаят коя вода, за какво помага. Например тази в банята помага за нервни заболявания, тази в планината-за бъбреци…, всеки извор има специфика. Твърди се, че водата от извора до “турската баня” е една от 14-те в страната, които са защитени като природно богатство от международни организации.
Общият годишен обем на есплоатационните запаси на минерални води в България е 109 млн. кубични метра (с дебит 3,45 л/сек.), от които само половината се използва за различни, главно стопански цели.
Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници и цели селища: Хисар - Древна Аугуста, Кюстендил - Пауталия, - Акве Калиде (по-късно Термополис, днес Бургаски минерални бани), Сапарева баня - Германея, Сливенски бани - Танзос, София - Улпия Сердика.
Неотдавна медиите в София публикуваха информации за така наречената “сребърна вода” във Витоша, недалеч от Боянската църква. Запознати твърдят, че преди години някакъв местен човек отклонил водата от този извор ксъм дома си и тя…спряла. След като той махнал тръбите, водата отново потекла по стария си път. Скоро  до същия извор се отвори още един извор, вероятно със същата вода. Казват, че във водата има сребърни йони. Витоша е богата на сребърни залежи и това вероятно е едно от обясненията. Тези йони пречистват водата и правят онова, което свещениците правят със сребърния кръст в светената вода-обезпаразитяват я.
На извора в Бояна винаги има поне по пет човека с туби. Това показва, че хората знаят за него, търсят цел свойства и уважават водата. Това е и причината, поради която, тези които пълнят съдовете си, предпочитат над чешмата на камъка, да няма друг човек, защото се смята, че този отгоре отделя негативни енергии и не влизат във водата, която човекът ползва след това. Може би на някого това би се сторило налудничаво, но на квантово ниво, всичко, ама наистина всичко има своето напълно логично и научно обяснение.
В България преобладават находищата с температура от 37 до 50 градуса. В Северна България преобладават студените, а в Южна България - топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева Баня (101,4 градуса - пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във Вършец - 38 градуса. Много горещи (50 - 90 градуса) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилско и Долнобанската котловина.
Съвсем близо до София, в село Шума, което се намира само на около 40 км. от солицата, все още има множество извори, водата на които не е изследвана, но местните хора знаят, свойствата й по предания на своите предци. Така например, изворът на Малабръдска /или Малабрътска, или Малабръцка/ падина от години се счита за извор с “най-пивка” вода и пората от там си наливат за пиене и за готвене. Турският кладенец /извор/ в Панин дол пък е с вода, която се ползва само за миене и за пране. Дали това е така, защото кладенчето /изворчето/ е от времето на османското владичество у нас, и хората предполагат, че водата е замърсена по някакъв начън, не е известно. Един от най-известните извори в селото, където водата също е считана за много качествена е този при Паро Ристин във Власара. Дори и днес, в това забързано и динамично време, тук отношението към водата и нейните свойства граничи почти с религиозно вярване. На всеки от изворите има канче с тел, оформена като за дръжка. Пред отвора на извора обикновено се поставят тръни, за да не влизат вътре животни.
Хората в село Шума са се научили да уважават водата, защото в източната част на селото махалите разчитат единствено и само на една чешма-в махала Йордановци. Повечето жители вече поставят сонди, с които си доставят вода от недрата на земята, но тази вода излиза на повърхността с неясни свойства и качества. Естествените извори са проверени във времето от хората и те от опит са научили, от кой извор, за какво може да бъде употребявана водата.
Безценни и безкрайни са ресурсите от минерални води у нас. Те трябва да бъдат изследвани и популяризирани, защото водите лекуват наистина. Водите могат да бъдат едно от достойните лица на страната ни пред останалия свят.

Венцислав Жеков