МОЕТО МНЕНИЕ ЗА ВЛИЗАНЕТО НИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Човек не може да живее сам. Светът е устроен така, че всеки да си намери своята липсваща част от себе си и да заживее в хармония с природата. Така се развива животът на всички живи същества. Те от своя страна създават своето поколение и го отглеждат до момента, когато то също намира своята липсваща част и също заживява в хармония и така се създава необходимият житейски и философски кръговрат във Вселената, според който протича битието и житието на всяко едно същество и на цялата жива общност.
Ето защо, както хората и животните не могат да живеят в изолация едно от друго, така и техните общества не могат да живеят изолирани. И както тези общества не могат едно без друго, така и цивилизациите не могат едно без друго. Създаването на организации, които да обединяват усилията на човечеството за единение със самото себе си е един от начините да се преодолеят различията, защото хората са еднакви навсякъде по света. Именно заради това присъединяването ни към Европейския съюз би било една важна стъпка, според която светът ще ни възприеме като народ и държава, достойни да бъдат наричани европейски, още повече, че ние винаги сме били такива.
Едно съчетаване на българската традиционна култура и менталност с европейските ценности няма да навреди на националната ни спецификация, дори напротив, ще ни обогати и ще ни превърне в иманентна част от едно цяло наречено Европейски континент.
Въпросът не може да се поставя на основата на “За” и “Против” “европоцентризма”, но Европа е дала духът на съвременната цивилизация и приобщаването ни към тези благородни ценности ще реабилитира страната ни в очите на света. Ние не можем без Европа, но и Европа не може без нас. Това е истина, която колкото по-бързо бъде разбрана, толкова по-бързо ще се адаптираме към общата ценностна система.
Един от основните проблеми днес е този, свързан с глобализацията на света. Според каноните на официалните религиозни деноминации, Бог е един, светът също е един и ние нямаме право в рамките на нашия кратък живот да се отклоняваме от природно предначертаният ни път, а именно да бъдем едно цяло с Бог, със света и със самите себе си. Европейският съюз не е панацеята за разрешаване на проблемите от икономическо и политическо равнище. Това е организация, която може да гарантира категорична и недвусмислена принадлежност на България към цивилизована Европа.
Някога ценностите на цивилизацията се придвижваха от Древна Гърция към западните предели на континента. По-късно при Ренесанса движението беше от запад към източните предели на Европа. Така или иначе континентът ни е само един и ние всички живеем тук. Членството на страната ни в Европейския съюз ще бъде онова признание, което страната ни е вече е имала през Средновековието и което й се полага днес по право и по чест.
България е сред първите славянски държавни обединения. Ние имаме самобитна азбучна система, която сме предали на много други народи. Християнското ни изповедание е традиционно и характерно за българския народ. Демокрацията е основен принцип на нашето политическо развитие, с известно прекъсване, но все пак традиционно постоянна тенденция към демократизиране и облагородяване. Това са все европейски ценности, които приобщени към българските условия могат само да ни бъдат полезни. Това няма да ни попречи да бъдат българи, няма и да ни направи по-малко българи, но напротив, ще ни възвърне исконното право да се наричаме европейски народ, защото, колкото и банално да звучи, ние винаги сме били европейци, въпреки опитите на някои да ни откъснат от традиционната ни европейска същност.
Глобализацията на света не е нещо, което може да навреди, когато се спазват специфичните особености на отделните народности. Глобализацията може да бъде особено полезна за сношението на отделните култури и опознаването на отделните народи и държави. Ако падането на границите е елемент на глобализацията, то това не е нещо страшно. Когато обаче говорим за подмяна на есенцията, за едностранна размяна на ценностите и еднопосочна инфилтрация на идеи, тогава глобализацията от полезна идея се превръща в опасен прецедент на национално заличаване и културно обезличаване. Ето защо е важно да се дефинират отделните значения на думите,п особено когато те касаят пряко съзнанието и бъдещето на един цял народ и държава.
Глобализацията всъщност е и елемент от приобщаването ни към една такава общоевропейска структура като Европейския съюз, която обединява не само политически – по принципите на демокрацията, но и културно – по принципите на мултукултурата, държавите, които са елемент от една обща система за сигурност и сътрудничество на континента. По време на големи кризи и конфликти световните коалиции обсъждат проблемите с конгломератите от държави, какъвто е и Европейският съюз. Една твърде дръзка идея е и тази, че Евросъюза е политическият аналог на Съединените американски щати. Тук става дума за една политическа система, изградена от по-малки системи, всяка от които функционира самостоятелно, но се придържа към общите принципи на политическата, но не и културната, цялост.
Ето защо, ако България е част от една такава система, където страната ни може и трябва да запази своите културни особености, това би било само една изцяло положителна стъпка към признаването ни и оценяването ни в концерта на европейските демокрации и култури, които са оставили нещо в този свят и са допринесли със съществуването си, за да бъдем по-благородни и по-добри, за да съществува и непрекъснато да се развива този наш малък, единствен и красив свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар