Петър Ганев: Проблемите не се решават със забрани, а с прозрачност

Визитка:

Кариерата на Петър Ганев започва като стажант в Института за пазарна икономика /ИПИ/ през 2007 г. В момента е на длъжност „старши икономист“.  Интересите му са в разнообразни области, като фокусът пада върху конкуренция, данъци, икономическа свобода, климатични промени, енергетика, крайна бедност. Той е инициатор и организатор на Студентския клуб към ИПИ. Автор е на редица статии, публикувани в седмичния бюлетин на ИПИ „Преглед на стопанската политика”, в бюлетина за ниски данъци.

Г-н Ганев, бившият финансов министър Симеон Дянков сподели, че трябва да се ограничи участието на хора от службите за сигурност в обществения живот, защото това оказва негативно влияние върху финансовия сектор. До къде трябва да да стигне това и как, според Вас то би се отразило на икономиката ни?

Дори и да има някакво отражение, основният аргумент срещу това такива хора да участват в обществения живот и въобще във финансовия живот е, че има някакви зависимости и задкулисие, което изкривява финансовите потоци в тяхна полза, или не в полза на обществото. Самият факт, че се говори за задкулисие и за зависимости, които ние не виждаме, означава, че дори и нормативно тези хора да бъдат изключени от определени постове, това влияние ще продължи да съществува. Ако има такова влияние, то не е нормативно, а е някъде в миналото, или заформило се през годините на прехода. Дебатът беше голям за посланиците ни по света. Ако има хора, които заради задкулисни зависимости са силни по някакъв начин, ние не можем да ги забраним нормативно. Това е все едно да кажем, че нормативно забраняваме да има лоши хора.

Ако не предприемем лустрация спрямо такива хора, какво трябва да предприемем тогава, как да се ограничи влиянието им във финансовия сектор на страната и влиянието на задкулисието върху обществения живот въобще?

Такъв тип изкривяване идва, само когато по един, или друг начин власт и финансов ресурс се насочват към тези хора. Това обикновено става през държавата. Фокусът трябва да е там, да се запитаме, какво прави държавата, до къде достига нейният обхват и по какъв начин раздава власт и разхожда средствата си. Ако тя има малко влияние в относително големи сектори на икономиката, ако се отдръпне от важни сектори, в които няма изконна роля, ако е прозрачна там, където се намесва, ако има правила, ако работи в полза на това, всеки да си търси правата, то тогава този тип хора ще бъдат изтикани в ъгъла. Това може да проработи, ако тези хора зависят в по-голяма степен от клиентите си и от оценката на обществото. Например, ако говорим за банка и ако тя зависи от това, дали има хора, които да си влагат парите там, дали има такива, които желаят да теглят кредити от там, тогава общественият авторитет е важен. Същият пример може да се даде и с фирма, която работи с клиенти, а не зависи от това, дали ще спечели обществена поръчка от държавата. Проблемът е там, където държавата има допирни точки с този тип хора-бизнесмени и всякакви гравитиращи около властта елементи. Когато тази връзка бъде разкъсана на места, а на други-бъде направена максимално прозрачна и конкурентна, ситуацията ще се промени. Проблемът няма да се реши, като забраним хората, а когато направим допирните точки прозрачни и с възможност за състезание.

Какво трябва да се промени в енергийния сектор, за да се избегне ощетяването на държавата? Това всъщност е втората реформа, която предлага Симеон Дянков.

В енергийния сектор има твърде много играчи. Всеки е в някакви договорености с държавата и участва във финансовия поток, който се генерира от цялото население. На практика никой, нищо не може да избере, само държавата се опитва, в зависимост от това, кой натиска повече, да насочи финансовия поток в определена посока. Хората трябва да имат избор, коя енергия да купуват, ако въобще има пазар на енергия и ако има конкуренция, тогава може би ще се постигне някакъв резултат. Не мисля, че само с едно решение на комисията, може да се постигне резултат. Това може да способства за преразпределяне на корупционните потоци в друга посока. Всички консултанти в енергийния сектор са на огромни печалби, а в същото време секторът затъва. Това е един безкрайно доминиран от държавата сектор, в който огромният финансов поток резултира в печалби за тези, които нищо не правят и в загуби за тези, които всъщност предоставят енергията.

Стана ясно, че около 52% от завършващите средно образование у нас, заминават да учат в университети извън страната. Това е и третият сектор, в който бившият финансов министър предлага реформи. Как, според Вас, държавата може да преодолее такъв натиск върху вътрешния трудов пазар?

Със сигурност в образованието трябва да се променят някои неща. Ако всички учебни планове и стратегии се пишат в министерството и после се прилагат в цялата страна, в градове където има много промишленост, като например Габрово и в други градове, където районите са по-скоро селски, като Кърджали например, тогава няма как един и същ план да работи еднакво в толкова различни региони. Трябва и на местно ниво да има много повече гъвкавост, както и работа с местния бизнес. Това, че млади хора отиват да учат в чужбина, говори лошо за образователната система у нас, както и за възможностите за реализация. Тези хора не бива да бъдат разглеждани като материал на държавата, който трябва непременно да се реализира тук, а като хора, които търсят своята реализация по някакъв начин и са намерили един добър път, за жалост в чужбина. Напускането на държавата, с цел да се намери добра работа, или добро образование, не го разглеждам еднозначно, като нещо фатално и изключително лошо, защото все пак на първо място е човекът, а не държавата, която едва ли не разглежда хората като някакъв материал, който трябва да поддържа политическата класа на власт.