сряда, 17 юли 2013 г.

Банките и длъжниците във вледеняващ паритет

Наказателната лихва за предсрочно погасяване на ипотека чрез рефинансиране, или лични средства ще падне на 1%, ако парламентът приеме подготвяния от БСП нов закон. Той вече бе кръстен "За защита от банките".
Ето къде е възелът. А кой позволи в законодателно отношение на банките да се превърнат в такива субекти, от които да се налага днес да се защитаваме?
По-висок годишен процент на разходите, се откриват по ипотечните кредити в Сърбия, Румъния и Русия. Едно сравнение сочи, че лихвеният спред в Германия е над един път и половина по-голям от този у нас в размер на 3.6%. С най-висок лихвен спред в Европа се отличава Сърбия, където той е в размер на над 10%.
В края на март тази година Европейската комисия иска отпускането на заеми за закупуване на недвижими имоти в ЕС да стане по-отговорно. Кредиторите трябва най-сетне да гарантират правото на предсрочно погасяване на дълга, се казва в проекто директивата на ЕК. Това може значително да облекчи закупуването на жилище с ипотека и да намали рисковете при предсрочно погасяване на кредита.

В САЩ през април тази година бяха въведени нови правила в помощ на длъжници по ипотечни кредити. Кредитополучатели, които дължат сума по-висока от стойността на ипотекираното жилище, ще получат по-лесен достъп до Федералната програма за предоговаряне на банкови ипотечни заеми. Мярката засегна милиони американци.
Неотдавна у нас се появи идеята, да бъдат направени промени в Закона за устройството на територията, които да регламентират срокове за приключване строителството на сградите. Възникна въпросът, дали да не се въведе срок от 5 г. от началото на строителството до издаването на „Акт 15“. Ако не са построили сградата, собствениците трябва да разрушат недовършения обект.
Появиха се предложения, ако фирма-строител на зелено фалира, банката, която е гарант, да бъде задължена да довърши строителството за нейна сметка. Още една промяна се готви и тя касае кредитополучател, който не може да плаща ипотечен кредит. Идеята е, ако ипотекираният имот се продаде, дългът да се смята за погасен, дори ако получената сума е по-малка от задължението. Това, разбира се, има социален ефект на пръв поглед, но от друга страна, как банката ще си възстанови разликата между цената, на която е продаден имотът до горницата на дължимата сума?
У нас няма спациализиран Закон за ипотечните кредити, което създава проблеми при взаимоотношенията между банките и кредитополучателите, каза Румен Гечев, депутат от левицата. По думите му, самият ЕС работи за хармонизация на законодателството в тази сфера.
Ипотечната криза, която тръгна от САЩ и мина през Западна и Източна Европа, оказа силно влияние върху България. Според Гечев тя не довежда до дебалансиране на банковата система, както това стана в САЩ и Западна Европа .
Вицепремиерът Даниела Бобева обеща да работи за създаването на специализиран държавен орган, който да решава спорове между банките и техните клиенти. Управляващите у нас планират още, ако банката отнеме единствено жилище заради просрочена ипотека, да е задължена веднага да го отпише от списъка на длъжниците си.
Към момента за три пропуснати вноски се изпраща съдия изпълнител, който продава имота на по-ниска цена, а останалият на улицата длъжник изплаща остатъка от заема си.
За никого не е тайна, че банките разполагат с фондове от имоти, които продават на по-ниска цена. Така отново някои се сдобиват нерядко с апетитни имоти на безценица. Според управляващите не било редно банките да отговорят на една такава законова промяна с вдигане на лихви и такси.
Какво обаче трябва да направят те, след като ги поставят в реална среда на неравнопоставеност и неизгодни икономически взаимоотношения?

За novinite.bg

Няма коментари: