Визитка:
Божидар
Данев е изпълнителен председател на
БСК (Българската стопанска камара).
Завършва с отличие висшето си образование
в Техническия университет в София през
1965 г., след което постъпва на работа в
Института по кибернетика при Българската
академия на науките. Получава награда
на БАН „Най-добра научна разработка“
и национална награда „Научна разработка
с най-голям икономически ефект“. Защитава
дисертация в областта на управлението
на социално-икономически системи.
Хабилитира се като старши научен
сътрудник. Две години провежда
следдокторска специализация в Университета
в Хановер (ФРГ) по управление на системи.
Чете лекции във ФРГ, Швейцария, Италия,
САЩ, Великобритания и др.
-Г-н
Данев, неизбежна ли беше актуализацията
на бюджета?
-Нека
първо да се запитаме от какво се пълни
бюджетът? Основно това е от ДДС, акцизи
и мита. След това са данъците от печалбата
и от физическите лица. Когато ръстът на
БВП (Брутния вътрешен продукт), който е
планиран в бюджета с 1,9%, а реално сега
той е 0,4%, какво може да означава това?
-Повече
или по-малко ще са приходите?
-Естествено,
че те ще са по-малко. На второ място бих
искал да отбележа, че в бюджета беше
заложено, че ще има 3,4% инфлация, тоест
цените ще бъдат по-високи и ще има повече
ДДС и повече акцизи. Ние обаче имаме
дефлация от -1,1%.
-При
това положение приходите по-малко ли
ще бъдат, или ще бъдат повече?
-В
бюджета е заложено също, че вносът ще
расте, но той не е мръднал. Заложено е,
че износът ще намалява, но той расте. В
момента се намираме в позиция, при която
всички опори, които има този бюджет, се
срутват. Има много заложени бомби, защото
всичко, което е планирано в бюджета като
цифри, вече не е реално. Щом има нови
числа, трябва да има и някакви мерки.
-Какви
мерки трябва да бъдат предприети?
-Една
от тях е да има буфер, ако продължи
тенденцията до края на годината, за да
може да се посрещнат планираните разходи.
Това е философията на подобна промяна
в бюджета. Аз бих казал и още нещо. Всяко
правителство има правото да променя
бюджета, когато дойде на власт. Ако след
един месец имаме ново правителство, ще
има и нова програма. Зад програмата
винаги стои бюджет.
-За
какво може и трябва да се използва този
1 млрд. лв. заем, който ще вземе
правителството?
-Трябва
да има буфер, който да стои евентуално
за сметка на това, че беше намален
драстично фискалният резерв през
последните три години и половина. Друга
част трябва да отиде като плащане към
бизнеса. За мен този заем не бива да се
ползва за социални разходи.
-Корекциите,
които бяха направени в бюджета, правилни
ли са и това ли бяха необходимите стъпки?
Това,
което знаем, е, че е необходим буфер към
фискалния резерв и промени, които могат
да възникнат при продължаване на
дефлационните процеси. Представете си,
че нямаме ръст в БВП, какво ще се случи
до края на годината? Още веднъж казвам,
че ние сме категорично против заемът
да бъде ползван за социални цели. Не
бива да се увеличава минималната работна
заплата и социалните плащания, защото
първо трябва да има приходи и тогава да
говорим как да ги разходваме. Ние на
практика в момента нямаме никакви
приходи.
-Ако
все пак не възникнат непредвидени
разходи за реформите, как трябва да се
използва останалата част от заема?
-Оказа
се, че са подписани договори за 260 млн.
лв., които никой не ги е знаел. Те са в
Министерството на отбраната, МВР,
Министерството на правосъдието и
Министерството на здравеопазването.
Тези разходи обаче не са били предвидени
в бюджета. А по тези договори ние имаме
задължения, ето къде биха отишли част
от парите от заема.
-Какво
можеше да се случи с държавата, ако
нямаше ремонт на държавния бюджет?
-Трябваше
да се ограничат бюджетните разходи.
Това означава проблем, защото ще влезем
в една ликвидна криза. Това означава,
че няма да можем да плащаме държавната
квота в структурните фондове в ЕС. Няма
да могат да се плащат и обществените
поръчки. Това щеше да доведе до ситуация
да влезем в старата спирала, в която ни
вкара бившият финансов министър Симеон
Дянков.
-Появиха
се коментари, че актуализацията на
бюджета се налага заради това, че е била
сбъркана финансовата рамка, как бихте
коментирали това?
-Самият
факт, че е предвиден 1,9% ръст на БВП, който
обаче не е реален днес, е единият
показател. Инфлацията не отговаря на
предвижданията, не е предвидено правилно
и нарастването на потреблението, не е
предвиден и ръстът на вноса. Всичко това
показва грешки във финансовата рамка
на бюджета.
-Пропуснато
ли е нещо при ревизията на бюджета, какво
допълнително можеше да се направи?
-С
доста тих глас се говори, че ще има
разходи за социалната сфера, което във
всички случаи ще бъде нездравословно
за българската икономика. Ако искаме
да излезем от тази криза, единственият
начин е бизнесът да има възможност да
задвижи отново икономиката. Така ще има
повече приходи. Когато са налице
приходите, едва тогава можем да мислим
за социални разходи и актуализация на
доходите. Прокризисните мерки биха
могли да спъват развитието на икономиката.
До миналата година 400 хил. работни места
са закрити. Тези хора не получават
заплати, те не потребяват и като не
потребяват, съответно няма и ДДС. Има и
спад на акцизите. Говореше се, че забраната
за пушене изгонила хората от ресторантите,
но това не е вярно. Всъщност беднотията
изгони хората от ресторантите, защото
те нямат средства. Да не говорим, че този
стрес, който се наблюдава в икономиката,
оказва лошо влияние върху онези, които
биха инвестирали, защото не знаят какво
предстои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар