Васил Велев: Изпълнението на бюджета върви по-бавно, спрямо плановете

Визитка

Васил Велев е председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Роден е на 1 април 1959 г. Завършил е Техническия университет в София, специалност «Автоматика». Велев е бил преподавател по «Управление на нестопански организации» в УНСС. Последователно е бил изпълнителен директор на фондация «Еврика», управляващ съдружник на БИК Холд ООД, а през 1999 г. става изпълнителен директор на «Стара планина Холд» АД. Семеен е. Владее руски, английски и френски.

• Г-н Велев, стана ясно, че голяма част от данъците не са събрани през първата половина на годината, при това в условията на икономическа криза. Как ще коментирате този факт?
• Изпълнението на бюджета върви с по-бавни темпове спрямо плана. Събраните приходи са по-малко спрямо планираните, в сравнение с миналата година по същото време. Събраните данъци през тази гтодина са повече спрямо 2012 г. Разликата в неизпълнението на плана идва от неправилното планиране. Ош(ще когато се обсъждаше бюджета, ние казахме, че прогнозирания ръст от 1,9% е абсолютно нереалистичен. Очаквахме ръст под 1%.
• Според Вас, необходима ли е промяна в данъчното законодателство?
• Не. Данъчната реформа беше извършена преди повече от пет години и беше високо оценена и от Световната банка. Нашата страна беше отличена, като държава с успешна данъчна реформа. Според мен, не са необходими никакви рязки движения по отношение на промени в данъчното законодателство. Може обаче да се промени нещо друго, например да се потърси начин, как по-лесно да се плащат данъците.
• Какви са прогнозите Ви за бъдещето на икономиката на страната, в близка и в малко по-далечна перспектива?
• В близък план мога да кажа, че очакваме анемичен растеж от порядъка на 0,5% с надежда, през последното тримесечие и през следващата година този показател да отбележи по-значителен ръст. Според прогнозите ни, растежът на Брутния вътрешен продукт /БВП/ може да стигне до 1,5-2%, което е постижимо.
• Какви мерки трябва да бъдат предприети за повишаване доходите на наснелението и как биха могли да бъдат постигнати те?
• Мерките за повишаване на доходите, мисля че правилно се свързват с подобряване на бизнес-средата. Необходими са повече инвестиции, които постепенно, но трайно ще доведат до разкриването на повече нови работни места за хората. Именно това е начинът да се генерират по-високи доходи. Повишаване на доходите само с административни мерки не е добра практика. Под административни мерки разбирам повишаване на минималната работна заплата, минималните осигурителни доходи и други. Това не е пътят за постигане на икономически растеж. Необходимо е реално подобряване на бизнес-средата, сигурност в собствеността на инвеститорите.
• Как бихте коментирали едно обединяване на усилията на работодатели, синдикати и политици в полза на стабилизиране на икономическата среда в България?
• Надяваме се да бъде отпушен тристранният диалог в най-скоро време. Това може да стане чрез премахване на поправката в закона, която изкара работодателите от Тристранния съвет. Ние имаме добри практики в това партньорство от преди повече от пет години, когато беше подписан и изпълняван пактът за икономическо развитие, между синдикатите, държавата и работодателите.
• Кои са механизмите, които най-спешно трябва да бъдат променени, за да се подобри средата у нас?
• Първите стъпки са направени по отношение на държавния тормоз и рекет към малкия и среден бизнес. Наблюдава се значително подобряване на отношението. Сред тези механизми е на първо място облекчаване на плащането на данъците. Трябва да намалеят административните прегради пред бизнеса. Особено важно е въвеждането на електронно правителство. Трябва да се сведе до минимум поръчковото законодателство да се върне конкурентната среда на пазара, както и да се разградят изкуствено създадените монополи.
• Как може да се постигне по-лесно плащане на данъците?
• За малките и средните предприятия са направени първите стъпки, като корпоративният данък се плащат веднъж годишно, или четири пъти в годината. Ткрябва да се усъвършенства и механизмът за „единното платежно“, за да могат предприятията да посочват с електронен подпис, онлайн, за какво да се разпределят платените от тях данъци. Сега това се прави автоматично. В данъчната администрация, понякога не е ясно едно предприятие, какво дължи.
• Ясно е, че страната ни се намира на едно от последните места в Европа по доходи на населението. В същото време наблюдаваме една доста висока икономическа активност, например за производството на електроенергия от възобновяеми източници. Как бихте коментирали такъв феномен?
• Този феномен е в следствие на законодателството. Направени бяха много инвестиции на тази база, които сега водят до натиск върху цените. Това е сложен възел, който трябва да бъде разплетен по съответния начин, за да не изгубим и бъдещи инвестиции и за да не допуснем прекомерно завишаване на цената на електроенергията, както за домакинствата, така също и за индустрията.
• Споменахте специализираното законодателство, необходими ли са нови такива днес?
• Направените неотложни промени са в абсолютно правилната посока. Трябва известно време, за да се види, как те ще проработят. Експертите в тази облаги оценяват високо и твърдят, че може да се продължи в тази насока. Те обаче не са толкова спешни и неотложни и трябва малко по-внимателно да се обмислят следващите стъпки. 
  
  
  За novinite.bg