Румен Драганов: През силните месеци очакваме над 3 млн. туристи

 Снимка: www.monitor.bg

• Г-н Драганов, има ли отлив на български и чуждестранни туристи от родното ни Черноморие през настоящия летен сезон?
• Няма отлив и не се очаква. Сезонът се развива много добре и няма разлика между очакванията ни в началото и днес. В момента една голяма част от хотелите на първа линия вече работят на най-високата степен за заетост. Очакваме и много силни месеци юли и август, прогнозите ни са за над 3 млн. посетители-туристи и екскурзианти да влязат в страната. Данните, с които разполагаме са от чуждестранните туроператори и са в рамките на параметрите, които са договорени. Почти всички европейски пазари изпращат туристи в рамките на очакваното. Същото се наблюдава и в извъневропейските пазари. Известно задържане има в централноевропейския сегмент, където ръстовете не са толкова големи, а в някои случаи наблюдаваме и стагнация.
• Има ли нови таргет-групи, които през тази година са привлечени, или продължават да бъдат развивани по-интензивно в сравнение с други години?
• Това се наблюдава единствено на китайския пазар и по принцип далекоизточните пазари, каквито са Индия и Индонезия. През миналата година бяха направени много успешни контакти и от тези региони имаме увеличаване на посещенията.
• Каква според Вас трябва да бъде държавната политика за стимулиране на родния туризъм?
• Бяха предложени икономически мерки, които са в различни направления. Едното е намаляването на „Данък ДДС“ от 9% на 7%, както беше до месец април 2011 г. Предложено беше също и да отпадне изцяло туристическият данък по Закона за местните данъци и такси, защото този данък се налага върху хотлиерите. По този начин се оскъпява цената на нощувка, която е структуроопределяща. Когато цента се оскъпява с 1-2 евро, това води до поскъпване на европейския пазар с 10-15 евро. Недалновиден ход е и налагането на туристическа такса не върху доставчиците на туристически услуги, транспортни фирми и фирми за обслужване, а се оскъпява туристическата услуга-нощувка. Беше предложено също общинските съвети да вземат решения за отпускане на безплатно тротоарно право в рамките до 10 кв. м. на малките ресторанти, за да могат те да изградят свои съоръжения-маси, навеси и отоплителни тела за пушачите. Здравословно би било отпускането на нисколихвени кредити на малките ресторанти, за да могат да купят съоръженията за ограничаване на тютюнопушенето. Други добри икономически мерки биха били намаляването на таксите на фирмите при водене на дела за несъстоятелност, или за събиране на вземания, както и някои икономически елементи, свързани с регистрацията на туристическите субекти.
• Как виждате административната организация на туризма и как тя би подпомогнала отрасъла в условията на икономическа криза?
• Правителството на Пламен Орешарски „задраска“ туризма от икономическото министерство и в момента нямаме държавна структура, която да се грижи институционално за отрасъла. Няма дори изпълнителна, или държавна агенция за туризма. Това говори за изключително невежество на експертите, привлечени от г-н Орешарски в частта на туризма. На 26 юни изтече тримесечният срок по Закона за туризма, за създаване на 14 наредби и една тарифа, които да регулират категоризацията на местата за настаняване, регистрацията на туроператори и туристически агенции, да даде тарифата за заплащане на таксите по тези регистрации и категоризации. В момента не е ясно, до къде е стигнала подготовката на тези наредби, защото не е минало и общественото обсъждане. Браншът многократно е казвал, че очаква от политиците да създадат Министерство на туризма, което да не се занимава с досегашната несвойствена дейност-категоризация на хотели и регистрация на туроператори и туристически дейности. Това може да мине към неправителствения сектор, или към стандартизацията. Държавата трябва да се занимава с управлението на туристическите атракции-публична държавна собственост. В момента никой не знае, кой от министрите се занимава с това. Туристическите атракции са собственост на МРРБ /Министерството на регионалното развитие и благоустройството/, което обаче не знае за това. В последните години наблюдавахме, как археолози и историци се занимават с туризъм, но не сме видели туристически деятели да се занимават с археология и история. Отрасълът трябва да се управлява с инструментариума на туризма,-маркетинг, ценообразуване, реклама, социализиране, привличане на туристи, комерсиализация.
• Как трябва да се рекламира туризмът, или може би по-конкретно-какво трябва да се рекламира в туризма?
• Трябва да се рекламира собствеността. Държавата не знае, на какво е собственик и именно заради това не знае, какво да рекламира. Това е и причината, в рекламните материали, които бяха свързани с рекламното туристическо лого, да виждаме джапанки, върху които пише „открий и сподели“! Няма как държавата да е собственик на джапанки и по този начин да се рекламира успешно България като туристическа дестинация!

Венцислав Жеков
За novinite.bg