Проф. Атанас Тасев: В енергетиката има ценова бомба с часовников механизъм

Визитка: Атанас Тасев е български енергиен експерт. Професор е по кибернетика и информатика. Завършил Автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Финансов анализатор в преговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти - АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Марица-изток". Член е на междуведомствения консултативен съвет към Министерски съвет по проекта "Белене".

-Проф. Тасев, доколко, според Вас, е популистка идеята на управляващите за намаляването на цената на тока?

-С това понятие трябва да се оперира много внимателно, защото реакцията на политиците е адекватна на уличния натиск. Популизъм има тогава, когато няма натиск, но за да бъдеш харесван, ти правиш нещо. В конкретния случай има доста силен натиск и проблем в държавата и политиците реагират адекватно. Това е по-скоро реакция, а не популизъм.

-Можеше ли това намаление на цената да се случи по-рано, защо идва точно сега?

-Аз отдавна твърдя, че в енергетиката има ценова бомба с часовников механизъм. Дълги годин, цената на електроенергията беше задържана и това беше чист популизъм. Това доведе до много големи финансови дупки в енергетиката, които сега се оголиха и се виждат. Докладът на ДКЕВР е колосален труд, за който аз ги поздравявам, но те като експерти са си свършили работата.Постигнали са това намаление, но са казали каква е цената. На практика е рязано на живо и отвсякъде. Този доклад буквално крещи и казва, че енергетиката е в голяма опасност.

-Кой трябва да поеме разликата при намаляването на цената на електроенергията, защото очевидно, някой ще загуби?

-Някои от проблемите са отложени. Във всички термоцентрали е записано, че разходите за закупуване на квоти с емисии от въглероден двуокис не са отчетени в разходната част на ценообразуването за този ценови период. Това означава, че те трябва да бъдат отчетени през следващия период. Те прилагат метод на драстично намаляване на нормата на възвръщаемост.За АЕЦ „Козлодуй“ тя е 1,44%, което даже е в нарушение на обичайните счетоводни правила, защото нормата на възвръщаемост трябва да отчете цената на привлечения и на собствения капитал. Трудно би се привлякъл ресурс, от която и да е банка, на цена, по-ниска от 7%, а нормата на възвръщаемост казва, че всъщност няма да може да се върнат лихвите.

-Какъв е необходимият оборотен капитал за АЕЦ „Козлодуй“?

-Той трябва да бъде 310 млн. лв., а са утвърдени едва 53 млн. лв., което прави 17%. Орязани са тотално предвидените разходи за ремонти. В централата не са извършвани дълги години никакви ремонти, за да се докаже, колко ефективно работи. Това се отнася и за други дружества. Когато се орежат разходите за ремонти, през следващата година се повишава аварийността и тогава тези разходи ще бъдат още по-големи.

-Какво е състоянието при ЕРП-тата?

-Там са намалени технологичните разходи под нивото на реалните загуби. За да бъде постигнато такова намаляване на загубите, трябва да се направят инвестиции, които не са предвидени. За да се напълни дупката в сектора на възобновяемата енергия, която е над 1 млрд. лв., започва да се реже на живо от всичко останало.

-Има ли опасност от фалити на ЕРП-та, след промяната на цената на тока?

-Не, не, далеч сме от това. В икономическата игра всеки играч се настройва според правилата. ЕРП-та няма да направят необходимите инвестиции, защото не са предвидени. При ниската норма на печалба те вероятно ще преминат към съкращаване на персонал. Ще се повиши и аварийността. Тя удря и по крайния потребител. Специално за София енергийната инфраструктура е в критично състояние. Има кабели на по 40-50 г., които са с много големи технологични загуби и спешно трябва да бъдат подменени. Основната цел на частните компании е печалбата. Ако един директор на частна компания започне да говори за благотворителност, той моментално ще бъде уволнен, защото неговата основна задача е да максимизира печалбата.

-Каква ще е социалната цена при промяната на цената на този тип енергия?

-Никаква! Основният проблем, все пак, е лошото състояние на икономиката. Преди години, около 200 хил. потребители, условно казано, не можеха да си плащат сметките за тока. Те бяха под прага на енергийната бедност. Сега в тази графа са общо 700 хил. души. В България все пак има средна класа, състоятелни хора, които могат да си плащат сметките. Ако една баба разходва ток за 20 лв., при намалението тя ще плаща 19 лв., примерно. Това ли е целта? В същото време при някой, който има няколко десетки киловата изразходвана енергия, това ще има много по-голям ефект. Социалните цели се постигат, но не по този начин. Държавата се опитва да засили социалния вектор. Цените на енергията трябва да бъдат такива, каквито са, а именно - пазарно равновесни. Грижата за хората, които не могат да си плащат, не е грижа на енергетиката, а е грижа на държавата, защото иначе ще стигнем до положение, в което ще страдат и тези, които могат да си плащат, и тези, които не могат.

-Възможно ли е да има тарифиране, тоест да се плаща при различно потребление?

-Да, аз предложих тритарифна схема, която условно може да се раздели по доходите. Въвежда се таван на потребление. Например, до 120 киловатчаса, от 120 до 500 е втората тарифа и над 500 е третата. Това означава, че е въпрос на избор. Ако един човек се чувства социално слаб, трябва да положи усилия, да се ограничи до тези 120 киловатчаса. В следващата категория ще се плаща от нула, до 500 киловатчаса. Когато се тръгне по линията на изясняване на това, кой е беден и кой е богат, тази задача няма решение. Единственият правилен подход е електромерът. Някои ще могат да си поставят няколко, но не трябва заради некоректните играчи, да убиваме една методика, която е временна и би била ефективна, докато се намираме в състояние на рецесия.