КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ВРАЧАНСКА ЕПАРХИЯ СЛЕД ЕПОХАТА „КАЛИНИК”?

Снимка:ф Враца On-Line

През 1998 г. Разширеният надюрисдикционен събор на Православната църква (един вид всеправославен събор) разделя Врачанска епархия на Врачанска и Плевенска, за да запазят титлата на разкаялия се митрополит Калиник. Така той продължи през изминалите оттогава 18 години да бъде Врачански митрополит до смъртта си в края на 2016 г., а в Синода му признаха и мястото на старши митрополит, пише https://dveri.bg/wrcrp.

Със смъртта на емблематичния митрополит Калиник, висшите духовници трябваше да решат, дали ще се провеждат избори за нов Врачански митрополит или такъв ще стане плевенският Игнатий, който ще оглави цялата, вече обединена Врачанска епархия, която включва и досегашната Плевенска епархия. 

През 1998 г. беше решено Врачанска епархия да бъде възстановена в първоначалния си вид след смъртта на един от двамата митрополити, разделящи си епархията - Врачанския и Плевенския. Според решението на Всеправославния събор би трябвало Плевенският митрополит Игнатий ще поеме цялата Врачанска митрополия, към която да бъде присъединена и Плевенска епархия, писа https://dveri.bg/wf8qu.

Според запознати със синодните дела обаче имало (макар и необявено публично) решение на по-предишния църковнонароден събор, според което това решение за сливане било отменено.

Подобна беше ситуацията и при епископ Павел Левкийски, който беше определен от разкола за Ловчански митрополит, но той дори не прие назначението. В много от епахиите, имаше нови назначения, проблемът обаче идваше от това, че някъде бяха назначени митрополити от Синода на патрирах Максим, които след това се оказаха в „небрано лозе”, защото регулярните митрополити, които бяха минали в разкол, като Калиник и Йоаникий, се върнаха при патриарх Максим и епархиите се оказаха с двама избрани митрополити!

Митрополит Натанаил Неврокопски също беше избран по един много особен начин, защото нямаше дори и храм в тази епархия, който да е останал извън разкола! Именно тук разколът оцеля най-дълго, а и в известен смисъл и в момента продължава, твърдят запознати с църковните потайности.

За нов митрополит на Враца усилено се говори за софийския викарий Браницки епископ Григорий. В същото време обаче запознати спрягат и Сионий Велички, на който Троянския манастир вече му е отеснял. Сионий се превърна в нещо като дежурния кандидат, при всяко отваряне на митрополитска катедра той е кандидат, дори и за постове като председател на църковно настоятелство на патриаршеската катедрала. Иначе казано, бохчите на Величкия епископ са винаги готови, ама до сега само до Троян стигна, което пак не е малко, разбра се!

Ставропигията сякаш вече не е интересна на епископ Сионий, въпреки, че духовното средище се превърна в туристическо, дори спечели такова отличие за туристическа дестинация през 2016 г.! Сега той гледа към митрополитския трон, без значение, къде е! Дори и медиите вече, едва ли напълно безвъзмездно, промотират кандидата, който със зъби и нокти драпа нагоре.

Сега с нетърпение очакваме списъка на достоизбираемите епископи, които ще са кандидати за престола във Враца. Интересно е, дали в този списък ще бъдат включени и новите епископи – Яков Константийски и Герасим Мелнишки. Тук определено ще има и интрига, ако те бъдат включени. Изискването за петгодишно епископско служение се оказа вътрешно правило, което Светият Синод е приел, но то не е уставен параметър.

Ако например Яков бъде избран за нов Врачански митрополит, това ще даде възможност на митрополит Николай Пловдивски да засили властта си в Синода с още един „свой” глас. Това разбира се е в рамките на предположенията и догадките, но звучи напълно логично! Друг е въпросът, че Яков е твърде скромен и твърде обран човек, който не търси и не иска ярка публичност, дори запознати твърдят, че не е искал и епископската си хиротония, така че, дали той ще приеме да бъде включен в списъка с достоизбираемите, а и дали ще приеме въобще да влезе в двойката, или дори и да оглави Врачанска епархия, това са по-скоро невероятни неща, поне на този етап от развитието на събитията.

Говори се, че в Софийска епархия не искат Браницкия епископ. Това го прави и основен кандидат за Враца, но все още не е и достатъчен довод, защото зависи, как избирателите във Враца ще предпочетат да гласуват, дали ще бъдат подкупени, от кого, дали ще приемат парите и ще гласуват по съвест, или пък ще се повлияят.

Няма нито един от действащите епископи, който по какъвто и да било начин да е свързан с Враца и Врачанска епархия. Това прави изборите там сложни и непредвидими. Киприян стана Старозагорски митрополит и по този начин отпадна възможността той да заеме поста на починалия Калиник.

Така или иначе, фаворитите, поне по административно логичен ред са отново Григорий Браницки и Сионий Велички, а реалният избор е напълно непредвидим, защо не пък да видим бъдещ митрополит на Враца и в лицето на Месемврийския епископ Яков, който макар и да не получи гласове срещу Киприян в Стара Загора, все пак се счита за компромисна фигура, която беше определена като достойна на изборите в Стара Загора.

Кой ще е новият владика на Враца обаче, предстои да разберем, дано избирателите сами да решат това, а да не бъдат сугестирани, или манипулирани, камо ли пък – подкупвани, защото и това е стара  практика, която е толква порочна, че дори и симонията бледнее пред това! 

За фейсбук-групата "Православни новини"