 |
| Снимка: Кросс |
"Проблем с недостиг на
преподаватели няма, но в краткосрочен план той ще възникне", каза заместник-министър
на образованието и науката Диян Стаматов. Той се аргументира със средната
възраст на преподавателите, която е малко над 53 години.
Проблем на практика няма, поне все
още няма, но проблемът вече е заложен, защото тази средна възраст показва
застаряване, показва, че млади хора не предприемат стъпката да стават учители.
С една дума, тазви професия не е актуална сред младите хора. Причините няма
смисъл да ги изтъкваме, защото всички ги знаем – и тези, които са учители, и
тези които сме учили за учители, но не сме станали такива, а и тези, които
просто не са учители.
Въпросът е да се направи така, че
професията да стане по-атрактивна и по този начин повече млади хора да
предпочетат да станат учители. Това обаче става точно с три дейдствия. Първото
е, увеличаването на доходите, учителите да получават достойни доходи, така,
щото да се почувстват по-високо в социалната стратиграфия на обществото ни,
което е и второто условие. На трето място е резултатът от първите две –
издигането на учителството като професионално съсловие поне на нивото, което то
заемаше в нашето общество преди години, когато да си учител беше престижно, а
не като сега!
Днес, да станеш учител не е трудно,
въпросът е, дали ставаш за това. А след това е важно, дали като си станал
учител, има смисъл от това – дали си полезен на учениците си, дали
въобщехставаш за тази професия, дали тя ти доставя удоволствие, защото човек не
бива да прави нещо на сила!
Учителството не бива да е начин за
изкарване на прехраната, само, то трябва да е призвание, а за да е такова,
трябва да има вътрешен престиж, който отново ни връща към достойното
възнаграждение, от което произлиза достойнството
и статутът!
Да, 53 години средна възраст за
една професия като учителството, не е проблем, всъщност, тенденцията е проблем,
това, че застаряването сочи проблем, който води след себе си до застаряване на
съсловието. Днес сякаш не е престижно да си „даскал”, а някога тази дума дори е
била еквивалентна по репутация на кмета и на свещеника!
Младите хора и днес, а и във всяко
историческо време, винаги са търсили новото, престижното, интересното,
забавното, интелигентното, креативното..! Днес да си учител е по-скоро начин да
не си без работа. А това девалвира професията, превръща я в изкуствен начин за
намаляване на процента на безработицата „от немай къде”, а не от сърце и душа!
Никой не иска да романтизираме една
професия до степен на наивна възрожденщина, въпреки, че в това няма и нищо
лошо, въпросът е в това, да видим вътрешността, а не само целуфана.
Вътрешноста ни казва, че проблемът
наближава, а целофанът, - че всичко е на ред. Е, това, което е по средата
всъщност е нещото, с което трябва да се занимаят експертите и онези, от които
зависи бъдещето на образованието ни, за да бъде то поне малко по-оптимистично!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар