КОЯ БЕШЕ МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА…!?

Снимка: МОН

Въпросът за това, коя беше отиващият си министър на образованието Меглена Кунева всъщност е твърде многопосочен. Тя беше министър по европейските въпроси в две поредни правителства – на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, след това беше вицепремиер на Борисов и накрая – и министър на образованието. Това са прецеденти, защото си задаваме въпроса, как така един човек може да е специалист и експерт до такова ниво, че да заема три вида министерски длъжности и дори и една вицепремиерска…!?

Подобно беше положението и при министърът на туризма Николина Ангелкова, която преди това беше служебен министър на транспорта, както и при Екатерина Захариева, която беше заместник-министър-председател и министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране в състава на служебното правителство на Георги Близнашки, а след това стана и  министър на правосъдието при Борисов, след оставката на Христо Иванов.

Някак е странно, човек да разбира толкова много от толкова различни сфери на обществената дейност, че чак и да е експерт, и да е готов да стане дори министър.

Ето това кара хората да имат не толкова добро мнение и за вече бившия министър на образованието Меглена Кунева. Не я приеха учителите, учените, въобще системата не я прие, защото тя самата беше чужда на този сегмент от обществената деятелност.

Някак дежурството като министър на всичко възможно, което е необходимо и където е необходимо, се отчете като груба игра с политически квоти и проценти в стил – „ти – на мене, аз – на тебе!”. А това не се харесва на обществото, особено, когато оценката се прави от добри професионалисти в своите области.

Да, Кунева организира учителския събор, съдейства за увеличението на заплатите на учителите, първо се оказа, че министърът на финансите нищо не знае, после се оказа, че вече знае…, но така или иначе Кунева имаше и своите добри моменти в това министерство. И все пак, отношението на учителите към нея в една относителна цялост остана резервирано, понякога негативно, наблюдавахме сякаш едно сухо и ръбесто полуприемане на най-висшия служител в системата на образованието – мнистърът!

Това е така, защото тя беше чужда на системата! Тя на практика дойде отвън, дойде като квота, понеже така се падна при пазарлъка за коалиция, която така и почти не се състоя пълноценно! Не че има  гаранция, когато човек дойде формално отвътре, че ще се справи в дадена обществена сфера, но все пак…!

Дежурните министри, така ги определиха хората и така ги и оцениха. Днес си министър на здравеопазването, например, утре пък ставаш министър на вътрешните работи…! Ами някак не е нормално, защото е неестествено, а и е неприсъщо на един истински професионалист. Или си специалист в една област, или не си, средно положение няма, особено когато говорим за това някой да стане министър. Това не е работа с работно време, да си министър е отговорност, отговорност и отново отговорност, а отговорност се носи с готовност, а готовност има тогава, когато има бекграунд, а Кунева нямаше такъв в образованието. Може да е прекрасен юрист, но в образованието това не е достатъчно, оказа се…!

Това разбира се не е формален повод един специалист в една област непремено да навреди в друга област, където работи, не, той може и да се справи, но вероятността е по-малка, когато няма опит, не е подготвен и не притежава визия за бъдещето.

Как ще се запомни Меглена Кунева в МОН? Според мненията, които проследихме през последните месеци от управлението й в това ведомство, тя ще се запомни с добри опити, твърде много говорене, прекалено много прогнози, но със скормен резултат!

Дали защото нямаше достатъчно време, дали защото нямаше достатъчно капацитет, дали защото беше твърде ангажирана и с други дейности, като антикорупцията например, но преобладаващите мнения са, че Кунева не оставя особено ярка диря в историята на Министерството на образованието и науката. 

За teacher.bg