вторник, 3 януари 2017 г.

КОЙ ИМА ПРАВО ДА ПАЗИ БЪЛГАРСКАТА ГРАНИЦА!?

Оградата по границата може да бъде преодоляна
 и с обикновени клещи! 
Снимка: Черно море
Охраната на българската граница, особено днес, когато бежанската вълна от Изтока е така засилена, е едно от нещата, което се явява общонационален приоритет. Обществото ни е агресивно сугестирано от опрeделени среди да възприема бежанците единствено и само като заплаха, докато истинският проблем е, че има конфликти, които продуцират бежанската вълна. Проблемът е в начина, по който бежанците се придвижват, но и – в начина, по който те биват използвани, а и приемани. Бежанците, „истинските” бежанци са използвани, защото процесът има две страни – бежанци, които бягат от войната и насилието и мигранти, които се възползват от ситуацията и просто търсят по-добър живот за сбе си и семействата си.

Разбира се и двете условни групи имат право на това. Само че свободното придвижване трябва да се осъществява по правила, които на практика не се спазват, защото се ползва вратата на „бежанството”, ако можем така да определим процеса на „легалните” бежанци, които реално бягат от смъртта.

Бежанците и мигрантите създават безспорен проблем с опазването на границата на България. Поради тази причина започна и изграждането на защитното съоръжение, което за кратко наричаме ограда. Дали обаче това е достатъчно ефективно, за да успеем не толкова да възпрем вълните от бягащи, а да създадем правила за приемането им на наша територия!?

Правила обаче няма. По границата ни с Турция вилнеят полубандитски групоровки, които се явяват паравоенни формирования и на практика се саморазправят с бежанците. ТГези групировки са изградили свой почтип военен ред и дисциплина, дежурства, маршрути, оборудвани са по-добре и от Гранична полиция!

Те имат свои явки, свои методи на действие, свои правила, свои маркери по пътищата и така преследват бежанците, които влизат нелегално в България. Оградата по границата на практика не върши никаква работа, защото бива заобикаляна.

Една съвършено елементарна проверка сочи, че с обикновени метални клещи, закупени от който и да е магазин за преоценени стоки, може за не повече от 10-тина минути да се направи такава дупка във въпросната ограда по границата, че през нея да преминат, колкото си искат бежанци…!

Решението: пряко участие на армията ни в опазване на границата на страната. Какво е положението в момента? В момента водеща роля в охраната на границата ни е поверена на Министерството на вътрешните работи. Дори чисто профанизирано да разсъждаваме, това е ведомство, отговарящо за „вътрешната” сигурност, докато бежанците и мигрантите идват формално „отвън”. Разбира се не това е първото и единствено обяснение!

Армията в момента изпраща малобройни формирования, които участват в охраната на границата ни в чисто насипен вид. Вероятно има създадена някаква организация по колаборация между различните типове формирования, но армията е по-скоро помощник, вместо да е реален и практически организационен участник в процеса по опазване сигурността на границите.

Военният експерт и бивш министър на отбраната Бойко Ноев сподели неотдавна, че няколко бази и 1000-1500 военнослужещи биха били достатъчни, за да може армията ни реално да участва в охраната на границата и това да доведе до по-добри резултати. Всъщност, нека припомним, че в състава на Министерството на отбраната и Българската армия има изградена структура, която отгаваря за провеждането на операциите на армията ни. Това е Съвместното командване на силите. Именно чрез тази военно-организационна структура може да се помисли, как да бъде стартирана операция за охраната на границата и по този начин армията да поеме отговорността за този изключително важен момент от осигуряването на националната ни сигурност.

Това може да стане именно и чрез използването на контакти с НАТО, за да се осигури мултинационално участие в охраната, в крайна сметка, на външната граница на ЕС, каквато е границата ни с Турция. Това трябва да е приоритет освен на националната ни армия, така също и на НАТО, защото този тип сигурност не търси само осигуряване на национална сигурност, а ефектът е – сигурност на Европа.

Бежанците, мигрантите не са заплаха сами по себе си, заплаха идва от това, че в този поток от хора, които търсят по-добър живот, или бягат от войната и насилието, се прокрадват и инфилтрират и други, чиито намерения не са да живеят, а – да умрат. Този процес дава възможност на терористи и хора с лабилна психика, които биха могли да бъдат употрбени за подобни цели, да се придвижват свободно на територията на европейския континент. Това обаче не бива да се контролира от нерегламентирни паравоенни формирования от фашизоидно-националистически тип. Не това е начинът! Поне не е така в демократичните държави, за каквато претенции имаме и ние!

Настройването на обществото с хибридна и синтетична ксенофобия няма по никакъв начин да реши проблема. Напротив, така се създава нов проблем и ако първият може да се реши чрез армията и лостовете за интернационално военно сътрудничество, то вторият оставя трайни следи в съзнанието на цяло едно поколение, а това е погубно за демократичните устои на съвремения свободен и либерален свят.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

Няма коментари: