Снимка: |
Учителската професия е една от
най-често „експлоатираните” по време на соц.-а у нас. Ако се замислим,
училището, учителите и въобще свързани с тази тема събития се представят във
филми като: „Вчера”, Задача с много неизвестни”, „Момчето си отива”, „Фаталната
запетая”, „Да обичаш на инат”, „Маргарит и Маргарита” и много други. Не е
необходимо да се изреждат всичките, защото почти няма филм от онова време, в който да я няма поне загатната темата за
училището, преподаването и учителската професия.
Емблематичен обаче остава „Сбогом,
Приятели” от далечната и не чак толкова далечна 1970 г. Може би всеки учител,
но не от младите, а напротив - от по-старите, не би било зле да изгледа този
стар и престар, за някои, български филм, не за друго, а защото темите са не
по-малко актуални и днес – борбата на поколенията, приятелствата, новаторството,
творчеството, свободата, липсата на такава, входът на живота и неговият изход,
миналото и бъдещето, старото и новото, моделите, щампите, печатите,
заклеймяването, нагаждането, честността, добрината, човечността, разбирането…! Това са само
част от темите, които засяга този български филм, правен през соц.-а, а сякаш сниман
миналото лято…!
Затрупани от наредби, изисквания,
стандарти, днес сякаш забравяме, че преди години, когато ние и нашите родители
са били ученици, когато не ги е имало
въпросните стандарти, наредби и изисквания, също е имало училище и също се е преподавало,
не по-малко успешно, а в някои случаи дори и по-успешно!
Какво разбираме под успешно ли, ами
това, че учителят днес би се вцепенил, ако към него се приближи ученичка и му
каже, че го обича, или пък дръзне дори и да го целуне! Има куп неща, които
всеки би си помислил на мястото на „другаря Боев” /Владимир Смирнов/ от „Сбогом, Приятели” –
първо, да не би да е постановка, да не би наистина някой да го снима и да го
осъдят, да не би някой от колегите му да му прави „мръсно”…! А в „Сбогом,
Приятели” тази сцена е представена невинно, сякаш това се случва в живота и то
се случва наистина, не е повод за страх, а трябва да се знае, как да се реагира
адекватно и веднага, защото паниката не е добър съветник!
В името на паметта, нека споменем и
това – сценарист е Атанас Ценев, режисьор на лентата – Борислав Шаралиев,
оператор – Атанас Тасев. Емблематични имена в киното ни!
Една обаче е репликата от този
филм, която ще остане. Един от по-възрастните учители дава съвет на по-младия
си колега – „другарят Боев”. Ако ти е тъжно, когато завършва учебната година,
значи ще стане учител от теб, значи ставаш за учител. Учителите не остаряват,
защото са все сред младостта…, казва приблизително точно преподавателят…!
Ето това е нещото, което си струва
да прочетат пък предимно по-младите учители днес! А по-възрастните, е, те е
достатъчно да гледат филма отново, защото, ако не знаят, ще разберат, че младите
учители също са учители и понякога, или дори и в повечето случаи, липсата на
професионален опит не е липса на творческо дръзновение, дори напротив…!
И макар да има хора, които отново
ще отчетат настоящия коментарен текст като „съчинение на третокласник”, въпреки
това, полезно е този филм да се гледа, дори и няколко пъти!
Дори и от „третокласник” понякога
има какво да се научи, защото детската чистота на „третокласниците” е много
по-ценна от обиграната дидактика на богатия, но сух опит на професионалистите!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар