БЪЛГАРИЯ И ВЛАДИМИР КОЙЛАЗОВ ЛИКУВАТ С НАГРАДАТА „ОСКАР”!

Снимка: www.oscarwinners2017.com

Българинът Владимир Койлазов спечели „Оскар” за кинонаука и технологии. Медиите и у нас, а и извън родината ни, доволно и обилно отразиха събитието, защото то не е просто една новина, а наистина беше и е събитие!

България е горда, защото най-сетне не ни сравняват само и единствено с ромите-джебчии из Европа, гастарбайтерите в Испания и сезонните „портокалоберачи” в Гърция, а даваме пример, при това, добър пример! Чувстваме се горди и сега с „Оскар”-а, чувствахме се горди и преди няколко месеца с „Пулицър”-а за Стоян Ненов, за фотография.

Така се случи, че познавам и двамата, единият малко повече, другият - по-малко и от това още повече се гордея, че съм българин! Защо ли, защото си говорих с мой приятел журналист от престижна национална медия, за „Оскар”-а за Койлазов, който каза, че той е напълно заслужен, човекът е работил много и така е стигнал до него. Така е, въпросът е, че има и още нещо, то е като айсбегрът, видимата част е много по-малка от невидимата.

Открих го и говорих с бащата на Владимир Койлазов-Никола. Човекът беше толкова любезен да ми даде интервю, да ми разкаже за „задкулисието” на този успех. Стоян пък го познавам повече и когато спечели „Пулицър” лично говорих с него….!

Тези, които печелят такива награди, са особен тип хора, особена порода са. Когато ги видиш на улицата, те са почти невидими, сенки, те са вглъбени, тичат след вятъра, който самите те предизвикват и правят чудесата си без много шум - тихо, почти тайно…! Те все са заети с нещо, бързат, замислени са, сякаш са на друго място, а може и да са…!

Около тях обиновено опипваме оглените си сетива, за да се убедим, дали не спим, но не, не спим, истина е…! Така е и при Стоян Ненов, който след като получи наградата си, направи изложба в София. На представянето скромно благодари на всички, които са дошли да го уважат. Тази изложба, която представяше истински шедьоври на фотографията, беше повече от културно събитие за столицата ни, а авторът просто….благодари….!

Владимир Койлазов пък каза, че мечтае за хотелска стая, компютър и…това е почивката му….! Талантите на България, нашите нови будители, каквито са и Стоян, и Владимир, а и много други, които още не познаваме може би, сякаш сами се неглижират - оценени навън, непознати у нас, както обикновено…!

Тези събития за нас, за българите, за България, са предимно медийни, медиите „гръмнаха” и за „Пулицър”-а, и за „Оскар”-а, издириха Стоян чак в Македония, на границата, и Владо намериха – в София, снимаха ги, разкарваха ги из ефирите като панаирджийски мечки, направиха ги праймтайм-звезди, в това число и аз не си спестих усилия, както се казва, „нацепих си басмите” да пиша, мазоли хванах на показалците си, защото си струва, не за друго….! 

Само че, обществото ни някак е позаспало….! Рейтингите на медиите показаха за този тип публикации относително слаба активност на читателските, зрителските и слушателските аудитории. Защо българинът не се заинтересува от това, че наш сънародник спечели „Оскар”, медиите го показаха, но българите спаха, а това беше успех за България, не само за семейство Койлазови…!?

 Темата беше водеща поне в продължение на два дена в най-гледаното и слушаното време…! Сякаш не си ценим ценните, но виж, ако има нещо под юргана, нещо от банята, че и от тоалетната…., нещо по-така, па и ако не е наше, е, тогава „избиваме рибата с тиганя”, както се казва….!

Да си призная, нищо не разбирам и от 3D, и от V-Ray, снимам на принципа на количеството за сметка на качеството – и с фотоапарат, и с камера, обаче обичам да виждам красивото, когато го има и си мисля, че мога да го виждам не само с очите си, даже съм убеден в това….! А него го има и във фотографиите на Стоян, и във виртуалните шедьоври на Владо.

Петър Митев, съдружникът на Койлазов, сподели пред вездесъщите телевизии у нас, че един филм, в който има V-Ray-технология може да е напълно нереален, тоест, да е виртуален, несъществуващ, измислен, фиктивен, имагинерен…! Кой ти е знаел, че в „Аватар”, например, има V-Ray-програмиране…! Емоциите обаче са нещо реално, те са материалната одухотвореност на грубата, но неизменна вещественост на визията…! Това значи, че Владимир Койлазов прави нещо почти фантастично – сътворява светове, продуцира чувства, проектира възприятия и дава живот на нематериалното, а това е един транслиран във времето и пространството „Любимец 13”, който на практика може всичко…!

„Владимир Койлазов е възпитаник на русенската Английска гимназия “Гео Милев”!...Поздравления и пожелания за нови успехи!”, написа във фейсбук-профила си кметът на Русе – Пламен Стоилов.

Така се печели и „Пулицър”, и „Оскар”, няма друг начин и няма друг път, навярно това е тясната пътека и към Нобеловата награда, за която в профила за мир и за пореден път е номинирана Православната ни Църква…!?

А на Владимир Койлазов, да му е честит „Оскар”-ът и благодарим, от името на цяла България и диаспората по широкия свят, такива като него ни карат да не крием паспортите си дълбоко в куфарите, когато сме в чужбина….!!!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София