 |
| Снимка: edu-news.net |
Дете в трети клас – проблемен ученик,
замеря педагогически специалист със стол…! Това стана ясно неотдавна в столично
училище. Учителите излязоха на протест, директорката подаде оставка, целият
клас, в който учи въпросното дете, учеше в зала в общинсктата администрация…!
Пита се, ако в трети клас въпросното
дете замеря учителите със столове, какво да очакваме в осми клас – тежка картечница,
или РПГ…!?!?!?
Въпросът
е, как така едно дете успява да върти на малкия си пръст и в прекия, и в преносния
смисъл, цяло едно училище, кой му го позволява и защо се получава така?
По новия закон ученици не можело да
се местят в друго училище. Едно време беше лесно, учителят ще му плесне един
шамар, или това ще направи директорът и готово, проблемът е решен! Разбира се,
не толерираме макаренковските методи, но понякога и това помага!
Сега, по новия закон, учителите не
могат да гонят ученици от час, не могат да ги плеснат, дори и „възпитателно”, а
не с цел упражняване на насилие, не могат да се преместват ученици от едно в
друго училище! Е какво могат, за Бога…!? Това формулира едно патологично
търпение, което не просто не преодолява проблема, а напротив, създава нов
такъв!
Учителят не може това, не може онова, а какво въобще може, може би това
е правилният въпрос, какви са правата на учителите и въобще имат ли някакви
права, за да въздействат в подобна ситуация, а не просто да я наблюдават
безучаство, с вързани ръце…?!
Ето при този казус с това проблемно
дете, какво да направят учителите? Родителите не даваха съгласие за
индивидуална форма на обучение, не даваха съгласие и за някаква комбинирана
форма на обучение, нито за работа с ресурсен учител…! Е, какво правим в такъв
казус?
Да, родителите се съгласиха в крайна сметка детето им да се премести, но това как решава проблема…!?
Появи се и предложение да се
направят промени в Стандарта за приобщаващо обучение. Хубаво, но този стандарт
беше приет преди месеци, защо не беше тестван преди това? Явно той дава
дефекти, в крачка ли ще ги отстраняваме, защо никой не помисли превантивно да
пробва, дали този стандарт ще проработи и как ще проработи, а не да се
експериментира с нашите деца!?
Ако детето се премести, първо, дали
другото училище ще иска да го приеме, като знае, какво дете е и какви проблеми
създава и второ, дори и да принудят училището да приеме това проблемно дете,
как ще се реши проблемът? Детето там ще продължи да прави същите поразии, дори
и по-големи, защото ще е озлобено от отношението!
Първо, проблемът бил в родителите,
да, там определено има проблем, но проблемът всъщност е и в детето, защото то
проявява проблемното поведение, а не родителите му! Да, причината е в тях, но
изразяването на всичко е чрез детето! Заради това трябва да се работи с детето
и с родителите съвместно.
Проблемът всъщност има два пласта,
единият е, детето да проявява такова поведение защото в семейството си вижда
подобно поведение и го възприема за нещо нормално, вторият е – ако към него
няма никакви изисквания и му се позволява всичко, поради което то не е
изградило представа за мяра.
Където и да е проблемът обаче,
каквато и да е причината, не е нормално един третокласник да замеря учители със
столове! Колкото до това, че щом останалите ученици не го приемат, значи
проблемът е в него, това не е критерий, а по-скоро е оправдание! Да, проблемът
е в детето, но това е така, не защото всички станали са против него, защото има
и примери за обратното, при това не са никак малко!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар