КАК ЦЪРКВАТА „ВЪЗСТАНОВИ” МОНАРХИЯТА В БЪЛГАРИЯ…!?

Снимка: в. "24 часа"

Умишлено не коментирахме няколко дена събитията, около „инагурацията” на новия президент на България Румен Радев, не за друго, а защото изчаквахме, да видим, дали и друг ще забележи това, което и ние забелязахме. За какво става дума, става дума за това, че Църквата ни възстанови монархията и това стана по един напълно естествен начин! Само вестник „24 часа”обърна внимание на темата, единствен той…!

Протоколът в храма беше тотално объркан и това стана напълно естествено, защото царят има свое запазено място в храма, храмът предвижда присъствието на монарх, докато президентът е анахронизъм за църковната традиця. Изразителят на светската, държавната власт за Църквата е монарх, републиканският президент създава прецеденти, защото ако монархът има свое място и своя роля в храма и по време на богослужението, президентът няма такова, поради простата причина, че когато Църквата е създавала правилата си под формата на церемониален протокол, не е имало президенти, а е имало само монарси. Разликата между президента и монарха обаче не е само една, а са няколко и при това са съществени от гледна точка на църковната обредност.

Монархът е два пъти помазван, а президентът не е, монархът изразява наследствена власт, докато президентът, поне в общия случай, не изразява такава власт. Дори само тези две отлики правят присъствието на президента в храма общо взето конфузно.

От една страна президентът е държавен глава и формално е „цар”, от друга страна обаче, той няма властта от църковна гледна точка, за да бъде възприет като монарх, което го прави някак по-низшестоящ в йерархията и от тук идва проблемът.

Мястото на кмета на София Йорданка Фандъкова още отвън, пред храма, беше странно, защото тя не е вторият човек в йерархията на властта в държавата, а заемаше това място…! Въобще, официалните лица бяха малко разпиляни по площата, а сетне и в църквата!

Докато патриархът се качваше по стълбите на патриаршеската катедрала, „журналист” обясняваше, че „патриарх Неофит І” благославял народа…! Първо, Неофит така и не прие официално титула „Първи”, второ, как благославя народа, като се качва по стъпалата ли…с гърба си ли благославя…! Още от тук започнаха нелепостите и неточностите…! Друг журналист пък обяви, че ще се отлужи „тържествена литургия”, а не молебен…! Все пак, редно е, когато ще се занимаваш с нещо, поне да прочетеш малко преди това. Имаше официално собщение на Светия Синод, от Отдел „Връзки с обществеността”, където беше ясно заявено, какъв тип ще е службата в храма. Просто въпросният „журналист” трябваше да прочете само това съобщение, което го има и във фейсбук дори и нямаше да говори нелепици пред зрителската аудитория, която никак не беше малка!

На входа патриархът беше облечен сякаш зорлем. Коментираме само това, което видяхме. Сякаш те искаха да го облекат, ама той упорито се дърпаше и не искаше! С триста зора му сложиха мантията, сякаш това отне една цяла вечност, но нейсе…!

Веднага след това видяхме, как Църквата реставрира монархията! Симеон ІІ беше застанал пред трона си като цар! Между двата трона, на царя и на патриарха, бяха поставени президентите. Едва ли не ние сме някаква монархия с президентска институция вътре в нея! Президентите поздравиха монарха, а един човек дори целуна ръката му!

Ето тук пролича, как Църквата на практика няма отношение към републиканската власт. Мястото на президентите беше на най-тържественото място в храма, а имено – под главния полилей, а патриархът да застане на солея, с гръб към иконостаса. Не е предвидено президенти да застават на точно определени места в храма, за разлика от монарха, който има такова по протокол и по традиция…!

Под главния полилей е най-почетното място за хора, които не участват в богослужебния процес. Топовните салюти също бяха леко гротескни, защото ние не сме свидетели на царска коронация, за да има такива топовни салюта, все пак става дума за приемане и предаване на власт между двама републикански представители на държавната власт, а не монарси…!

Новият президент се закле с ръка на Конституцията. Това също е един от протоколните, но и по припнцип, големите гафове на церемониите у нас! Новият прзидент на САЩ Доналд Тръм например, се закле с ръка на Библията! Странно е да се кълнеш пред книга, която подлежи на изменения, тя не е универсална, защото всяко едно квалифицирано мнозинство и Велико народно събрание могат да променят Конституцията, докато Библията затова е свещена, защото е на повече от 3 хил. години като съдържание и е неизменяема, тоест, тя е на практика вечна, което я прави и свещена, а Конституцията не е такава! Президентът в какво се кълне, в променяемата Конституция, вместо в свещената вечна Книга на книгите ли...!?

От една страна патриархът е поканен на почетно място до трибуната на Народното събрание, което е засвидетелстване на отношение към Православната Църква в лицето на нейния първойерарх, макар и това да е просто един официален протокол, от друга страна клетвата на най-висшия държавен служител – президентът, не е пред свещената книга на същото това вероизповедание, а е пред Конституцията ни, която дори и в момента подлежи на ремонт, смятат експерти…!

Дори и в конституционна монархия, каквато е Испания, когато крал Хуан Карлос се заклева, след реставрацията, той се заклева в Евангелието. Конституцията не задължава, докато Библията е нещо, което задължава по съвест.

Проблемът е, че храмът, за повечето политици у нас, е място за обикновен ритуал, а не е мистично място за размисъл и тайнства. От тук именно произлизат и въпросните порочни практики и опити за ритуалничене, а не за установяването на официален, смислен и традиционен държавен церемониал! 

За фейсбук-групата "Православни новини"