В Комсомола влизахме “на килограм”!
Приеха ме още в седми клас в Комсомола – ДКМС /или както още му викаха – дека не сме – превод: където не сме – игра на думи!/. Голяма гордост беше за родителите ми, за бабите и дядовците, за лелите и чичовците, за съседите. Е, и за мен разбира се беше гордост. На следващата година, вече като осмокласник, участвах в комисията по приемане на моите съученици в комсомола. За тази цел трябваше да задавам определени въпроси, които ми бяха дадени предварително. Ето част от тях:
1. Защо искате да влезете в Комсомола?
/Впрочем с този въпрос влязох и аз в ДКМС – Димитровският комунистически младежки съюз. Отговорът ми беше – “За да създавам другарски взаимоотношения”. И до днес се чудя, как съм могъл да измисля такава гениално - празнословна фраза. Тя просто нищо,…….ама абсолютно нищо не казва. Може би са ме оценили и по оригиналност…….!/.
2. Колко са петимата от РМС? /имаше и такива отговори, че са 6, например, но нищо не пречеше да са и 10, а защо не и стотици като борците за “светлите” комунистически идеали…!/.
3. Какво е мнението на Ленин за Лайпцигския процес? /Всъщност той не би могъл да има каквото и да било мнение, защото умира няколко години преди да се състои този процес/.
4. Защитавал ли е Ленин царя? /Ами да,….когато е играел на шах, иначе не би могъл да играе на тази игра…!/.
5. Как е първото име на другаря Тодор Живков? /един от получените отговори беше – Леонид…!!!/.
Имаше още много такива въпроси, мъдри, съдържателни и съдбовни. Отговорите изобилстваха от още по-голяма мъдрост и познание. А ние приемахме ли, приемахме, на килограми ги приемахме в комсомола, да укрепва низовата ни организация, така както и ние бяхме приети, както и родителите ни са били приемани…!
Няма коментари:
Публикуване на коментар