Истанбул-императорският град

Истанбул - Край Босфора все още “шум се вдига”

Около 200 километра дължина, на които се намират между 12 и 16 милиона население...! Това е Истанбул – икономическата столица на Република Турция и древната византийска столица на “ойкуменето” - цивилизованият свят през Ранното средновековие. Насочваме се към един от централните търговски квартали - Лалили, където отсядаме в хотел "Вашингтон". Наблизо е джамията "Шехзаде" - принцовата джамия от ХVІ в., построена от архитекта Мимар Синан - най-големият майстор на Османската империя. В непосредствена близост се намира и акведуктът на Вален от ІІІ в. Разбира се, първо се насочваме към едно от чудесата на Средновековния свят - сърцето на православната вяра, мястото за коронация на византийските императори, величествената и ненадмината "Ая София" - или църквата "Св. София", която днес е музей. Входът струва 16 милиона турски лири, което е около 16 лева. Влизаме със страхопочитание. След "Св. София" човек вече не е същият...! Недалеч от внушителната базилика се издига дворецът "Топкъпъ сарай". В продължение на четири века тук са се помещавали турските султани. Това е един впечатляващ комплекс от сгради и градини, строени между 1459 и 1465 г. Само харемът на двореца разполага с повече от 400 стаи. Най-голямо впечатление прави тронната зала, дворцовата школа, залата на завоевателя, където се намира и прочутата сабя, декорирана с три огромни смарагда и петия по големина в света диамант. Не по-малко впечатление прави и летният султански дворец "Долмабахче сарай" - малкият Версай. Това е една забележителна сграда, невероятно стилно обзаведена, декорирана, украсена с бакара - кристал, бохемски кристал, няколко вида мрамор, злато, позлата, драперии и дърворезби. "Долмабахче сарай" не може да бъде описано, то просто трябва да се види. Южно от базиликата "Св. София" се намира древният константинополски Хиподром - 170 метра е дълъг и 40 метра е широк. Хиподромът е заемал важно място в социалният живот на града, днес той е открит музей, в чиято южна част се извисява египетският обелиск, пред него e змиевидната колона и колоната на Константин. Следващата ни спирка е Синята джамия "Султан Ахмед". Тя има шест минарета и е построена по повеля на султан Ахмед І за седем години - 1609 - 1616 г , където керамиката "Майолика" е била само в син цвят до ХVІІ в. Има 22 хиляди сини керамични плочки. От другата страна на Мраморно море, в азиатската част на града има предимно жилищни сгради и тук животът е значително по-спокоен от европейската част. Тук се намира и централата на "КОЧ-холдинг". Тази част се е наричала Анатолия, което означава "Страна на Слънцето", а турците я наричат "Анадоллу" - страна на майките. До 1973 г. единствената връзка с европейската част е била чрез кораби. При Босфора има много силни подводни течения, поради което повечето кораби си наемат местни боцмани. Не са рядкост случаите, когато капитани си спестяват парите за боцман и корабите им се врязват в крайбрежни вили и ресторанти.

След Босфора се отправяме към квартала Фенер. Името произлиза от турски - фана йер - лоша земя, защото тук има много свлачища. Тук се намира българската църква "Св. Стефан" - "желязната църква". Вълнуващо е да постоиш в тази светиня, която все още величествено се издига на самия бряг на Мраморно море и на която свенливо стои надпис на български език. Срещу църквата е старият метох. Тук се намират и най-запазените части от древния Константинопол. Стените разбира се отдавна са изгубили блясъка на някогашната византийска столица, но днес техните останки все още са живи - използвани като гръб или странична стена на къщи, магазини, кафенета - като например "Зандан кафене".

В Истанбул правилата за улично движение не важат. Всеки има свои правила, пресича където си поиска и завива, когато си поиска. Тук могат да бъдат видени хора наистина от целия свят - иранци, сирийци, американци, руснаци, сърби, гърци, българи, арменци и какви ли не още. В този град се продава всичко. Гранд пазар - "Къплъ Чършъ", с нейните над 4 хиляди сергии и магазини е само едно от местата за прословутата турска "пазарлама". Известната и у нас, и придобила популярност под името "Капалъ чаршия", е построена през 1461 г. - само 8 години след превземането на Константинопол от султан Мехмед ІІ Фаатих. Тук могат да се видят продавачи на всякакви източни сувенири, а така също и да се потърси компания за през нощта, което се осъществява на "Ябана сукак" - улицата за чужденци, където освен красиви момичета от всички раси, се търсят и "красиви момчета" - една екзотична традиция, която има богата предистория и не по-малко богато настояще...!

Който и канал по телевизията да включите, навсякъде има турски песни. "Крал канли" непрекъснато излъчва изпълнения на популярните Ибрахим Еркал, Гюл Йонен, Ханде Йенер, Кърач, Халюк Левент и Нъхат Доган с хита му - "Бир милион".

В Истанбул се намира най-старата подземна железница в Европа, която минава под богаташкия квартал "Тексим" - сърцето на съвременния град. Тук е и най-малкото метро - третото по давност в света, след това в Лондон и Ню Йорк. Тук се намира и най-голямата автогара в Европа - на четири нива - две под земята и две над земята. Именно в Истанбул се намира и последната европейска ж.п. - гара, като от другата на страна на Босфора е първата азиатска ж.п. - гара и линията - Истанбул - Дамаск. Тук е и един от най-престижните университети в региона - Босфорският университет, основан през 1973 г. - продължител на Робърт колеж.

Всичко това е Истанбул, град, който не може да бъде описан, град на миналото, на настоящето и на бъдещето.