Разказът на един рибар от с. Крапец

Сам с компаса и Свети Никола

Като при всеки рибар, и разказът на бай Димитър започва с приключение.

­ Веднъж, беше през 1986 г., синът ми още беше малък, с баща ми излязохме на риболов. Беше слънчев летен ден, държахме се край брега. Спомням си, имаше пасажи от лефер. Уловът не бе от най-големите. Започнаха да се кълбят облаци. Зададе се буря, но това не ни уплаши, не една буря сме преживели. Тази обаче беше страшна. Огромни вълни се понесоха към лодката. Имах чувството, че не идват от морето, а отиват навътре заедно с нас. Моторът работеше добре. Това е единственото нещо, освен разбира се Провидението, защото ако моторът беше спрял... Димитър Шишков е потомствен рибар. Живее в Крапец. Съпругата му е детска учителка. Има син и дъщеря. Лодката му се нарича "Аврора".

Всички рибари мислят, че колегите им са се удавили. Никой не би могъл да оцелее при такива вълни и вятър. Цели 40­-50 минути бурята си играе с рибарската лодка, но накрая им позволява да се доберат до брега живи. След известно време е намерен и каскетът на бащата на бай Димитър.

Неизбежно е да стигнем и до въпроса за най-голямата риба, която е хващал през живота си. Очакваме да разпери ръце. Но тук ръцете не вършат работа. Била е моруна ­ около 140 кг. Шест човека в лодка са помагали за хващането на този “кралски” екземпляр. Вярно ли е, не е ли, знае само рибарят, но не ни остава нищо друго, освен да му вярваме...Нямаме избор.

До преди десетина години са били вадени по 3­4 тона акула за ден, но уловът вече не е така добър. Тогава пасажите са стигали до брега, сега рибарите пътуват по 3 часа навътре в морето, за да се доберат до тях. Черноморската акула с дължина 1,5 метра, 5­6 кг е била между най-хубавия улов. Днес тя вече е туристическа атракция, а от 1965 г. са изчезнали пасажите и на скумриите.

Всеки следобед, след като хвърлят мрежите, рибарите се събират в рибарското селище. Там приготвят прословутата рибена чорба. Тя става от всякаква риба, но най-вкусна е от калкан, лефер или кефал.

“Рибарското селище” ­ звучи тържествено. Това са няколко малки къщички, направени с подръчни средства ­ ламарина, дърво, картон и плексиглас. Някои рибари дори са изградили и веранди. Тук не само се приготвя превкусната чорба ­ тук се разказват и вицовете за морски чудовища, за пълни мрежи с огромни риби, както и небивалици, които и да бяха бивали някога, нямаше да бъдат толкова интересни, както са на това място.

Бай Димитър е обаятелен разказвач. В неговите мрежи не се е хващала само риба. Често там са се оплитали и старинни делви. За жалост те в повечето случаи съдържаха лой, може би още от турско време, или дори по-стари, споделя с тъга той. Освен делви бай Димитър е намирал и послания в бутилки. В тях обикновено имало и адреси, но... в чужбина

Много неща може да намери човек в морето и към брега, и на около час път навътре, когато брегът се изгуби от очите ти и останеш сам, с компаса, морето и Свети Никола, загадъчно завършва рибаря.